Уважаема г-жо Хюсменова,
Увaжаеми г-н Главчев,
Г-н министър-председател,
Уважаеми г-н Сакскобурготски, г-н Станишев,
Дами и господа,

Позволете ми да се присъединя към поздравленията за днешната дискусия – навременна, актуална и точна. Събрала, надявам се, убедени европейци. Не само тези които създаваха ЕС преди 60 години, но и тези, които искаме и днес да развиваме Европа и да завещаваме този проект на децата си.

Дискусията и нейната актуалност днес са предопределени от три актуални отправни точки:
1. ЕС има спешна нужна от категоричен отговор – дали ще бъде Съюз от равноправни, равностойни държави-членки, които ще работят в интерес на своите граждани и ще бъдат гарант за мир и стабилност така, както е замислена европейската идея, или напротив – ще продължи тенденция на изчерпваща се инерция, в която всяка следваща криза може да се окаже последна.

2. България 10 години по-късно след приемането ни в ЕС. Нашият анализ, равносметка и отговор на въпроса къде сме ние.

3. Бъдещото председателство на България на Съвета на ЕС – онова, което ще представим на своите европейски партньори и на останалите страни-членки като приоритети на България и как ще изпълним всички точки от настоящия дневния ред на ЕС.

Бих желала да подчертая пред вас, че не смятам, че екзистенциалната криза, пред която е изправен ЕС днес може да се събере само в петте предложения от Бялата книга на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Още повече, че формулировките и предложенията звучат достатъчно неясно и теоретично, а проблемите и ежедневието на хората са прескочени.

Ключовата дума днес във всяко европейско семейство безспорно е сигурност. Основните точки, които вълнуват и всяват безпокойство във всеки един европейски гражданин са следните:

Ще започна със социалната сигурност. Даваме ли си сметка, че след пика на тежката финансова,икономическа и след това социална криза са минали вече почти 10 години – времето наистина лети бързо. Но още по-неприятен и тревожен е фактът, че след 10 години нямаме експертните гледни точки и виждане за това кое породи кризата, нямаме прецизен анализ, както и диагнозата и мерките, които да бъдат предприети единно от целия ЕС. Прави ли ви впечатление колко отдавна от дневния ред на европейските институции, за съжаление и в този на държавите-членки, изчезна дискусията за т.н. социалната държава.

Заговори се и за още едно изключително тревожно явление, най-вече в докладите на синдикатите, но което си остава доста неотчитано при търсенето на решения в Европа. Зад това доста купешко понятие като прекариат всъщност стои съдбата на милиони хора в ЕС, които уж са на работа, но не съвсем. Става дума за работни места, които са временни и нискоквалифицирани и за които не се получава достатъчно заплащане. Става дума за работни места, които нямат никаква дълготрайност. Свързани с безпокойството, тревогата на хората за това, че няма да оцелеят и ще останат без работа и оттук нататък не виждат никаква перспектива за себе си. Нито една европейска институция в момента не е дала отговор на това какво да се прави в тази ситуация – как да станат устойчиви работните места, как да се съживи икономиката на ЕС, която би могла да гарантира това.

Още един съществен момент по темата за социалната сигурност. Не можем да не си даваме сметка колко закъснява дебата за европейския бюджет, за следващата финансова рамка. Поне три години по-рано този дебат следва да е вече на масата за всички европейски институции и за държавите-членки. Към момента има предложения, че първо трябва да се види как вървят преговорите по Брекзит и тогава да се определят приоритетите. Бюджетът на ЕС и финансовата рамка за следващия период са изключително важна тема, че да стават заложник на темата Брекзит.

Още една тема, която има разбира се малко косвена връзка, но с голямо значение, а именно – кохезионна политика и политиката на сближаване. Специално бих искала да поздравя президента Румен Радев, защото с много усилия той спечели съюзници и успя да вмъкне тази тема в декларацията от Рим по случай 60-та годишнина от създаването на ЕС. Много са различни вече са интересите на държавите в ЕС по темата сближаване. Има една опасност, която държа да подчертая. Все по-често се говори, че в следващия финансов период ще бъдат използвани други финансови инструменти, че политиката на предоставяне на европейски фондове ще бъде заменена от тези финансово-икономически инструменти, което ще доведе на практика до ликвидиране на политиката за сближаване. Трябва да говорим за европейските фондове – това е единствената политика до този момент, чийто ефект осезателно се усеща от европейските, както и от българските граждани. Тази тема трябва да бъде основна в дискусиите по време на Българското председателство.

Втората основна тема според мен е темата външната и вътрешната политика.Всеки момент се очаква да излезе доклада на г-жа Могерини, върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и сигурността, анализ и оценка на постигнатото в областта на външната политика и сигурност. Не искам да бъда черногледа. Безспорно има определени неща, които са реализирани, особено в системата на отбраната и на сигурността. Тук бих искала да изкажа едно категорично опасение по отношение на Отбранителния съюз. В момента в дискусионния план на европейските институции съществуват два инструмента – т.н. Постоянно структурно сътрудничество в областта на отбраната и Годишния преглед. Както преди известно време по отношение на Агенцията за охрана на границите „Фронтекс” се опитаха да заобиколят не шенгенски държави, имам усещането, че по отношение на тези две политики ще се направи рязък завой към това не всички страни да бъдат включени и отново към страни като България да бъдат приведени двойни стандарти. Много внимателно трябва да следим тази тема, за да не останем накрая извън борда.

Аз съм един от най-горещите почитатели на идеята за Отбранителен съюз. В момента се създава фонд, който трябва да бъде използван за научни изследвания, за нови технологии и най-накрая можем да не доживеем това, което отдавна чакаме – всички производства в системата на отбраната да имат координиран профил в рамките на ЕС, а не всяка държава да прави нещо сама за себе си, с дублиращи функции. Най-важното от цялата тази технология е да създаваме усещането за сигурност и гаранции за европейските граждани.

Любимата ми тема за мигрантите и бежанците. Всички промени, които в момента се подготвят в Дъблинското споразумение, са само козметични и за страни като България са още по-лоши, отколкото сега действащите текстове. Предложението за автоматично преразпределение на бежанци при някакъв натиск от нелегално влизащи е едно понятие, което няма да работи. Така, както между другото не заработи и квотният принцип. Тук е важно България да потърси своите съюзници, защото тя има такива, така че този текст да бъде променен. Имаме още време за това.

Дами и господа, не е достатъчно вече всеки път да казваме „Je suis…”. Поредният европейски град, поредната европейска столица. Нужни са много по-сериозни усилия в това отношение. Четейки европейските документи у вас ще се породят много въпроси. Тези документи звучат много рамково. Ще изкажа пред вас една по-смела идея. Струва ми се, че тази Глава, която гарантира вътрешната сигурност и е свързана и с пространството на свобода и сигурност, трябва да бъде променена. Да – съзнавам колко трудно е да се промени един договор. Може би като първа стъпка да се вменят повече правомощия на новата политика и новия отдел на Европол за борба с тероризма. Очевидно е, след всичко това, което ни се случва, че само координиращата функция на тези институции при липсата на достатъчно обмен на информация между държавите-членки и институциите очевидно не сработва. За съжаление, доказателствата за това са повече от трагични и струват живота на много жертви.

Няколко думи във връзка с партньорство – в Западните Балкани и по темата за Източно партньорство, по която Европа изостава в последните години. Приветствам идеята през есента да се състои тази среща за Западните Балкани. България е естественият домакин на тази среща, защото каквото и да си говорим ние сме единствената стабилна държава в тази част на Европа. Това е приоритет, който трябва да бъде използван. Погрешно бе изявлението на последния Колеж на Европейската комисия, когато беше заявено, че през следващите години не може да име повече разширяване – това обезвери много хора в страните около нас. Това даде още възможности за нестабилност. България може да има водеща позиция в тези отношения.

И накрая, тъй като говорихме за Председателството. То ще се оцени по това какви резултати ще представим. Една молба към всички – нека да извадим Председателството от технологиите, от техническото му обезпечаване и да говорим за повече идеи.
Благодаря!