<p>УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,<br />
Действително хубаво е като нация да имаме председател на една от най-големите партии в Европа – Партията на европейските социалисти. И затова благодаря на колегата Станишев, че в тази си роля успя да ни събере на едно място и да постави действително важни въпроси!<br />
Защото председател на ЕС е България – не е нито Борисов, нито ГЕРБ, нито който и да било. Представянето на България не е само да се представим пред чужденците, а да се покажем като една високоотговорна нация с визии и за Балканите, и за Черноморския регион, и за Европейския съюз. Тогава то ще има и своя ефект. Всичко в случая зависи от нас. Колко ще бъдем с разума си и колко усилия, и усърдие ще положим.<br />
Какво е Европа в момента? Ние свикнахме някак си с новините. Ако се направи една справка, аз съм написал сигурно 20-30 съболезнователни адреса само в последните месеци. Чудим се какво да напишем в тези адреси, примерно до Тереза Мей – трябва да се проявява и творчество. Всяка сутрин ние се събуждаме – дали е Афганистан, дали е Лондон, дали е на друго място – с десетки убити и ранени. И се въртим около следствията, не си говорим за причините, защото не са удобни политически. А всъщност е толкова ясно – докато върви надпревара във въоръжението, ще е така. Виждате ли как изведнъж стана модерно да говорим колко пари – а пари означава милиарди, милиарди, милиарди евра и долари да се отделят за въоръжение. Върнете се само 25 години назад – каква радост беше, когато се говореше за разоръжаване, за намаляване на бюджетите за отбрана, защото това дава повече възможности за социални, инфраструктурни и други проекти. Защото военната техника е най-скъпа. Изведнъж ние всички започнахме да се надпреварваме колко пари повече ще вложим във въоръжение. Вместо в ЕС да кажем – добре, защо не си направим обща европейска отбрана? Какво по-просто от това?<br />
Имаме единна валута, имаме единни решения – Европейски парламент, Европейски съвет, Европейска комисия. Колко танка има България, колко има Германия, колко има Франция, дали са ни нужни толкова? Дали са ни нужни толкова самолети? Дали са нужни на всички тези държави поотделно? Като би могло да седнат военните и да кажат – ЕС със своята европейска отбрана струва толкова пари и се защитаваме като цяло.<br />
Някак си мина леко, но излизането на САЩ от Споразумението за климатичните промени е изключителен проблем. И не че еко-организациите или зелените не са го поставяли като тема. Всички виждаме как се промени климатът – само за последните години навсякъде виждате наводнения, бури или температури, които старите хора не си спомнят. Нима някой се съмнява, че климатът е застрашен? И сега какво излиза – Китай, Индия, САЩ – най-мощните икономики, бълват какви ли не отпадъци във въздуха, водата и природата, а ние – Европейският съюз – спомням си Съвета, когато взехме решение за Копенхаген – сложихме 100 млрд. евро на масата. Как ще си я представяме нашата планета – не си я представяме, защото излизаме от споразумения. Аз лично съм изключително тревожен за това, което се случи. И България няма друг път, освен да работи с цялата си активност, на всички нива за цялостта и силния ЕС.<br />
Говорим за кохезия, но да видим какво представляват Балканите – страна-членка, страна не-членка. Ако тръгнем по пътя, ще видите – черни дупки. Да, далече са от Европа, но всъщност винаги от Балканите тръгват лошите неща. А ние в момента имаме съседи с много проблеми – във всяка една от държавите. Ние не можем да искаме като страна председателстваща ЕС, да променим Европа и да кажем като тема присъединяването на страните от Балканите към ЕС – те не са готови. Елитите не са им готови. В същото време трябва да дадем перспектива на хората, които живеят в този регион. Сега разработваме една тема дали не би могло самите хора, самите народи на Балканите да имат инструмент от типа на европейски паспорт – при определени критерии – за да се почувстват и те европейски граждани, за да имат някаква перспектива, иначе следва евроскептицизъм. И мощно влияние вече от други големи стратегически играчи върху Балканите. Това, разбира се, в разговор в Комисията, с нашите колеги трябва да се изговори, но някаква перспектива трябва да дадем.<br />
Г-н Станишев говори за Черно море – тема, която изцяло отсъства от европейската карта. Има Дунавска стратегия – Австрия много натиска по нея, България, Румъния сме също много активни, но Черноморска стратегия няма. Нещо повече – нашето море, любимото ни море, е наричано “локвата на Русия”, без ответна реакция по въпроса. А защо е така? Царят захвана темата с екологията – то е и туризъм, икономика, инфраструктурни проекти, огромни възможности дава Черно море за този регион. И аз приветствам тази идея да се вкара темата в приоритетите.<br />
На коя скорост да е Европа? Представете си, ако нас, на сегaшното ни ниво започнат да ни задържат, за да изчакаме примерно Македония, или Сърбия или Босна и Херцеговина – и кажат: когато и те станат готови или когато те вече са на това ниво, тогава и вие ще дръпнете напред. Как ние ще се отнесем по въпроса? Така и по-развитите държави в ЕС казват: добре, даваме пари за кохезия, даваме пари за присъединяване, куп програми работят, но има държави, които просто не искат да напредват или не искат да спазват критериите. Нима всички не сме приели Маастрихтските критерии, които горе-долу дават възможност за стaбилни икономики, стабилни публични финанси. Колко държави ги спазват? Наложи се Комисията да налага забрани, да налага процедури, глоби, за да се спазва 3-процентния дефицит. И продължават да не го спазват. А Гърция е най-светлият пример – какво става, когато не се спазват. Да, има един момент на революция, на радост, очаквания – колегата Ципрас обеща всичко – какво стана? Какъв е резултатът? В същото време, за наша радост световните кредитни агенции непрекъснато повишават нашия кредитен рейтинг. На половината ни съседи кредитният рейтинг е с финансовия термин “боклук”.<br />
Eврозоната е задължителна. Дори в България си позволяваме да казваме – когато станем готови, когато ние решим, тогава ще влезем в eврозоната. А когато сте подписвали, много ясно е записано, че трябва да приемем еврото. Има го в Договора. И ние като нация, като политически елит трябва да вземем решение и да кажем – да, ще направим, ще вложим всичките си усилия да влезем в чакалнята и в еврозоната. В противен случай ние не можем да се сърдим, че държавите от еврозоната, искат да гарантират своята валута. Казват добре, след като не искате, след като така ви е по-изгодно, стойте си там. Ние обаче сме длъжни да си защитим парите, след Гърция. Тогава кой ни е виновен, че може да има две скорости във валутната политика? Като нация ние трябва да бързаме, да реформираме, да изпълняваме критериите, за да нямат основание да кажат: вие стойте в периферията, ние ще се развиваме по-бързо. Не трябва да им даваме никакви основания да кажат: това не сте си свършили. Аз мога да поема, че ще се стараем на максимум да изпълним критериите. След днес съм оптимист, тук е и президентската институция, и колегите от БСП и всички останали, по тези 2-3 теми можем да вложим усилие, съвместно, така както пише на парламента, че съединението прави силата. Защото ето сега подписахме пътната карта за 16 млрд куб.м. Газ. Много е хубаво и аз ще предложа да го вкараме в парламента, да се приеме или да се отхвърли. Защото какво се получава – Северен поток-1, Северен поток-2, TAP, TANAP, все натовски държави, само за България това е лошо. Но ако има едно парламентарно решение, си мисля, че ще ни е добре в преговорите. В противен случай, ние ставаме само един консуматор, или клиент. Или инвестиции за над 5-6 млрд. лв. в газопреносната система, компресори и тръби, стават неизползваеми. И това сме го направили. И ако сме единни, аз мисля, че ще успеем да си го защитим.<br />
Благодаря още веднъж за поканата!</p>