Добър ден на всички!
Много е важно да знаем как ние виждаме Европа днес. Когато ние, българите, имаме своята гледна точка, тогава ще дадем шанс и на България, и на Европа.

По понятни причини за мен ЕС е единствената форма на живот. Както за нас като държава, така и за всеки българин. Смятам, че това е и ще остане единственият съюз, който е създаден с цел мир. Не че европейските държави не са създавали и други съюзи, но те рядко са били, за да изграждат мир. А този Съюз е точно такъв. Правя това предисловие, защото от началото на 2018 г. ние ще бъдем Председател на ЕС и е изключително, че можем да председателстваме точно него.

Дали той може да бъде по-добър? По-динамичен? Да! И аз смятам, че когато става дума за визията за Европа няма малки и големи народи. Така както, когато обсъждахме визията за Европа в Конвента, нямаше малки и големи народи. Имаше мислители и визионери от малките страни, които се състезаваха на равна нога с най-големите.
Българското председателство – това е темата на днешния последен панел. Щастлива съм, че можем да говорим за него – да го видим, да го случим. А това означава, че Европа е тук, за да остане.

Имам желанието да преведа по друг начин мотото на днешното събитие: „Европа отново на път“. Предлагам: „Европа навреме“ или „Европа отново на работа“. Тези две неща можем да направим по време на Председателството. Времето е абсолютно равноправен актьор в политиката. То е нещо, което буквално можеш да пипнеш.
Доста се говори за предизвикателствата в предходните панели, но те наистина са тук, пред нас. И за нас е шанс да предложим решения.

Нека да спестя днес на Лили Павлова многобройните обяснения, които тя ще направи в редица формати: приоритетите за председателството са това, което иска да постигне България в ЕС. А не за себе си.

Добър ли е за нас Стратегическият дневен ред на Европа? Разбира се, това е дневен ред, правен по време на нашето членство, а не спуснат отгоре. Всички ние искаме Съюз на растеж и работни места, на конкурентноспособност. Съюз, който овластява гражданите си и залага на важни за нас теми като: Енергиен съюз, климатични промени, сигурност. Съюз, който е глобален актьор на световната сцена. Всички тези неща, всъщност, ние самите искаме за собствената си държава. И не би трябвало да представлява трудност да ги разположим в Председателството.

Говорим за социална Европа и Европа на солидарността. Проблемите като неравенство, като последствия от икономическата криза са на първо място в дневния ред. Самият факт, че ЕС е построен по този начин – със социалната колона най-напред – ни дава достатъчно аргументи, за да кажем защо ни е нужна икономиката и защо, ако ние направим необходимото, за да има работни места и работеща икономика, това до голяма степен ще спре големите политически проблеми като популизъм и национализъм, които тровят вените на Европа.

Една ето темите, свързана с нашето председателство, е темата за кохезионната политика. Аз лично смятам, че кохезионната политика отразява част от солидарността. Но за мен не по-малко важна е солидарността през „Еразъм“, през развитието на образованието, особено там, където то е по-малко национално и повече универсално – каквото е висшето образование. Така е и в науката – хубаво говорим за европейска отбрана, но там има и наука. Тоест трябва да развиваме солидарността, а тя на свой ред – да тегли напред Европа.

За мен обрaзованието, науката, иновациите са теми, които имат много голяма интензивност в общия смисъл на думата „кохезия“ – повишаване на жизненото равнище и на солидарността.
Българското председателство е пресечна точка на много и различни интереси, които вървят в една посока. Но наша задача е да дадем различна скорост на тези интереси.

Всъщност, най-силното в едно председателство е, че ти можеш да направиш дневния ред – да побутнеш напред една директива и да й дадеш шанс да приключи, отколкото друга.

ИЗКАЗВАНЕ НА ЛИЛЯНА ПАВЛОВА, МИНИСТЪР ЗА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС, 2018

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Днешната дискусия е една добра платформа, за да потърсим консенсус и да работим оттук нататък заедно, както по европейския дневен ред и приоритетите на България, така и по сериозните ни ангажименти като страна-председател на ЕС.

Г-жа Кунева каза кои са основните приоритети в новия дневен ред на ЕС и със задоволство мога да кажа пред вас, че влизаме напълно готови на предстоящото заседание на Съвет „Общи въпроси“ и на Европейския съвет, които ще се проведат на 20 и 23 юни 2017 г. Без да имаме отворени и проблемни теми, без да имаме нужда тепърва да търсим консенсус, да търсим диалог или компромиси по това кои да са основните приоритети на Триото, в което влизаме.
На 31 май в София беше последната среща на Триото, на която затворихме всички теми от приоритетните области. Намирам това за добър старт на нашата работа.

Темите са очертани най-общо в няколко области:
Икономическо развитие, растеж, работни места; социално измерение на Съюза; Енергиен съюз – със специална насоченост към проблемите, свързани с климата; сигурност и правосъдие – да има посока в политиките, по които сме обединили своите усилия и не на последно място: Европа като глобален актьор на световната сцина от гледна точка на миграция, антитероризъм и т.н.

Къде виждаме шанс за силно участие на България? Мисля, че го очертахме много ясно и днес в политическия консенсус: трите теми с трите „К“: конкурентноспособност, кохезионна политика и култура.

След това, което чухме днес в панелите, може би на първо място идва думата „консенсус“ – по отношение на кохезионната политика и промените в климата. Вторият приоритет е конкурентноспособността.

Третият е пречупен през България – 2018 е Годината на европейското културно наследство. Това е една уникална възможност да бъде представена, показана по различен начин държавата ни – през Председателството ние да сменим своя имидж. Не ни познават с нашите позитивни неща. За съжаление сме познати като „най-бедната“, „най-корумпираната“ държава, като „страна с много проблеми“.

В нашите ръце е през културата, през традицията и през историята да покажем всичко, с което се гордеем в Годината на европейското културно наследство. През културната програма на Председателството и през Пловдив като Европейска културна столица да се опитаме да променим имиджа и разбирането за България.

Междувременно работим и по влизането на България в Шенген и в Еврозоната. И тук ще си позволя да репликирам на уважавания от мен г-н Калфин: работим и използваме всяка възможност. Но не го правим с много шум. Не бива да викаме „хоп“ преди да сме скочили. А след като свършим техническата работа, се надявам да успеем и в другата. Но балансът ще е много труден.

За мен лично не стои въпросът дали ЕС ще оцелее. А как? По време на Председателството трябва да дадем най-доброто от България, за да не се чувстваме втора категория, някъде далеч – там на Балканите. А да бъдем пълноценни на естественото си място.
Благодаря!

ИЗКАЗВАНЕ НА КРИСТИАН ВИГЕНИН, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ НАД ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ В 44-то НС

В началото бих желал да споделя няколко думи, взимайки повод и от казаното от г-жа Павлова, за това, че вълната от евроскептицизъм може би започва да се обръща. Едно от нещата, които дължим на българските граждани, на европейските граждани като цяло, но конкретно на българските граждани вече 10 години е да обясним на разбираем език какво е ЕС и как това ни засяга. Защото много често имаме склонност да водим дискусиите и разговорите на сложен брюкселски език, който, повярвайте ми, е напълно неразбираем за хората. Да чуват сложни думи като кохезия например – трябва да можем да обясним на хората на село какво означава кохезионната политика за него/ за нея. Може би нов път, може би нов водопровод, пречиствателна станция, обновено читалище и т.н.

Това важи и за всичко останало, включително и за икономическата политика, за социалните аспекти. От тази гледна точка и аз като представител на българския парламент, който ще има съвсем преки отговорност по отношение на предстоящото Председателство, си мисля, че подготовката му има два аспекта – как ние провеждаме самото Председателство, но от друга страна ролята на българския парламент и на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове (КЕВКЕФ) би трябвало да бъде как да направим така, че европейската тема да се върне в обществения дебат.

Също така и в парламентарния дебат, защото парламентът е естественото място, където ние като държава можем да направим връзката между гражданите и институциите. Това е много сложна задача, сериозно усилие, което предстои и в този смисъл много разчитам на ангажимента и на българското правителство и конкретно на г-жа Павлова да ни съдействат. Вече започнахме конкретно сътрудничество. Като председател на Комисията аз ще участвам в работата на Съвета по европейски въпроси. Г-жа Павлова самата по-често ще идва в КЕВКЕФ, за да ни информира. Тоест – това е само първа стъпка. За момента не искам да навлизам в подробности. Вие сами ще видите колко по-отворена и активна ще бъде работата на Комисията.

Що се отнася до темите от Стратегическия дневен ред – те всички имат отражение в областта на икономическата и съответно – на социалната политика. Като парламент разбира се ще подкрепим тези инициативи на правителствено равнище и на Съвета с парламентарните ни инициативи, но те са свързани с икономическата координация, където предстои парламентарна конференция, с енергетиката (предстои среща на председателите на комисии по енергетика). По време на енергийната среща ще обсъждаме енергийната политика на ЕС. Ще говорим много и за кохезионната политика. За това как промените в тази политика да не засегнат ключови за България теми и политики, които допринасят и за социалното развитие.

Впрочем, миналата седмица в КЕВКЕФ направихме обсъждане на всичко това, което е свършено по отношение на първия Програмен период и работата по втория. Има анализи, че именно благодарение на кохезионната политика – нещо, което не се знае – значително е нараснала заетостта в България по редица измерители. БВП е по-висок с 15 % в сравнение с този, който бихме имали ако не сме член на ЕС. Освен това, равнището на заплащането е близо 15% по-високо средно за този период сравнено с данните ако бяхме извън Съюза и нямахме възможността да използваме средства от европейските фондове. Тоест това са ключови дискусии и в следващите 1 – 1.5 година по отношение на въпросите, за които говорим.
В дискусиите ще държим да има специален акцент във връзка с младежката безработица. Заедно с това стартира една инициатива на Партията на европейските социалисти и председателя Станишев за въвеждане на т.н. Детска гаранция – много интересна инициатива, която вече набира скорост и ще бъде част и от нашите разговори. Целта ни е да направим така, че нито едно дете в ЕС да не живее в бедност и да губи перспективата си за развитие. Такъв тип политики имат пряка връзка с България, която все пак е страна, която е сред най-уязвимите в тази посока.

Всичко, което е свързано с повишаване на БВП, засилване на социалните измерения в европейските политики, е наш приоритет. Всичко, което е свързано с повишаване на жизнения стандарт има по-голяма добавена стойност за България, отколкото за други европейски страни.

Бих желал да подчертая също така колко важно ще бъде как ще се води дебата по Брекзит, защото има рискове дори за този бюджетен период. Може да се окаже, че програмите, които са планирани, няма да могат да бъдат финансирани изцяло. Надявам се все пак, и това е една от българските позиции, Великобритания да изпълни своите ангажименти от гледна точка на следващите стъпки за това дали и как ще можем да задържим финансирането на различните проекти. Как то ще бъде реализирано много зависи от това доколко останалите страни-членки, които са донори в бюджета на ЕС, ще бъдат готови да поемат средствата, които ще спрат да постъпват от страна на Великобритания. Това е въпрос, който има пряко отношение към икономическото ни развитие и социалните аспекти на реализираните политики.

Ще завърша с това, че българският парламент определено ще бъде много активен в тази посока. Както в контактите с останалите парламенти от страните-членки на ЕС, така и с българските институции. За мен е много важно всяка институция и всички наши представители в европейските институции да имат общ дневен ред. Колкото по-добре обсъдена и единна политика имаме и я защитаваме чрез всички свои представители, толкова по-лесно ще ни бъде да постигаме и съответните резултати.
Благодаря!

ДЕНИЦА ЗЛАТЕВА, ВИЦЕПРЕМИЕР ПО ПОДГОТОВКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС (2017)

Бих желала да благодаря на организаторите на този форум, защото дебатът накъде върви Европа, какви са различните сценарии и какви са предизвикателствата пред България като бъдещ председател на Съвета на ЕС не трябва да се водят зад стените на държавни институции. Трябва да бъдат максимално открити, да включват представители на всички политически партии, неправителствен сектор, академичните среди. Надявам се това да е само първия такъв дебат, да бъде старта на различни такива формати.

По време на нашето Председателство освен приоритетите в политическата програма, естествено, ние ще измерваме нашия успех и с възможността да заваряме и придвижваме конкретни законодателни инициативи.

Специално в областта на развитие на Шенгенското пространство в работните групи, които ще се председателстват от български експерти, ще има доста важни и чувствителни досиета и за България. Независимо, че не сме член на Шенген, ние изпълняваме изискванията и по отношение на опазване на външните ни граници. Надявам се, че в най-кратко време ще имаме и така желания достъп до визовата информационна система. Това би трябвало да ни даде още повече стимул да предприемем всички необходими допълнителни стъпки – те вече не са на техническо, а на политическо ниво (за влизане и в Шенген, и в Еврозоната ). Много често нещата, които чуваме от нашите партньори и от колегите в Брюксел са, че приемането ни в Шенген се обвързва с теми, които не са пряко свързани с готовността ни и възможността да осигуряваме надеждна защита. Въпроси като антикорупция, съдебна реформа, Механизъм за сътрудничество и оценка. В някои от докладите по Механизма има вече и елементи на индиректно обвързване на влизането и в другите съюзи.

Председателството през следващите 18 месеца, и ротационното ни Председателство на България трябва да даде увереност и на нашите европейски партньори, че независимо от това, че сме външна граница, че сме малка страна, че България е държава, която може да се ползва с доверие. Държава, която успява и може да балансира между различните интереси, защото да председателстваш Съвета на ЕС в различните секторни формати не означава да налагаш само националните си интереси, а да умееш да балансираш между интересите на останалите 27 в един формат и на 26 в друг формат интереси.
Също така – да се опиташ в рамките на собственото си Председателство да финализираш досиета, които са важни и за нас като държава.

Ние сме определили политическите си приоритети. Предстои да бъде предприета Националната програма. В края на Естонското председателство ще има яснота кои от законодателните актове ще бъдат толкова зрели, че трябва да бъдат финализирани или да има прогрес по време на нашите 6 месеца. Тук е тънкият баланс и ние трябва да преценим, защото знаем, че има приоритетни досиета, има и „горещи картофи”. Най-вероятно и по време на нашия мандат ще имаме досиета, по които едва ли с голямо желание ще искаме да работим. Но това, както казах, е и въпрос на баланс, който трябва да реализираме в края на Естонското и в началото на Българското председателство.

Едно успешно Председателство освен с политическата си програма е успешно и когато има достатъчно подготвени кадри, които участват в работните групи. Съветите и политическите формати са само „черешката на тортата”. Голямата, експертната работа се върши в работните групи, в които за цялото Председателство са ангажирани над 1200 експерти и държавни служители. Тук е голямата отговорност на всеки един от тях и на политическото ръководство на отделните министерства тези хора да бъдат максимално мотивирани и максимално добре подготвени.

Смятам, че ще се справим. Имаме шанса и уверението, че ще успеем да проведем силно политическо Председателство. Надявам се оттук нататък дебатът да бъде концентриран върху политическите аспекти, а не върху теми за ремонти, кетъринг, организация и логистика, които са по-атрактивни от медийна гледна точка.

НЕНО ДИМОВ, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Уважаеми дами и господа,
Ще си позволя да направя интерпретация на заглавието на днешната конференция „Europe back on track”. За мен това означава Европа да влезе отново в релси. Европа днес има проблеми, които са коренно различни от проблемите, които имаше преди 20 – 25 години. Моментът, в който Европа реши да се върне към текущите проблеми, а не към тези, които са били някога и вероятно са били решени, ще стане отново онази Европа, която надявам се всички ние искаме да видим. Ще подчертая няколко теми, ключово важни според мен и по които България трябва да бъде двигател за развитието на бъдеща Европа. Такава, каквато искаме да я видим в следващите 20 години.

Единна политика на сигурност и отбрана и опазване на външните граници, разбира се и Шенген. Ако искаме да имаме сигурност, а това очевидно е проблем може би номер 1, особено в последните няколко месеца, то ние трябва да хармонизираме усилията си, да избягаме от националния егоизъм и да започнем да градим европейско усещане. Ако щете европейски патриотизъм, който да се справи с предизвикателствата, в които ние вече живеем и които смятаме, че няма да бъдат решени през следващите 6 – 12 месеца или няколко години.

Безспорно това е свързано и с Общата външната политика. Европа трябва да има Обща външна политика. Това, което говоря, може би би приличало на своеобразен меланж между IV-ти и V–ти сценарий, които само на пръв поглед изглеждат различни. Само дефиницията какво е много и какво е малко прави разликата между тях – в развитието на Единния пазар, естествено на Енергийния, Дигиталния, в развитието на транспортната инфраструктура отново в контекста на и като част от сигурността. И говорейки за национална сигурност ще кажа и европейската национална сигурност. Също общата валута и общите й регламенти да няма бюджетни дефицити, но не конституционни както е в едно от представянията, защото все пак държавите трябва да имат някакъв буфер.

Няма да избягам от темата за околната среда и ще кажа, че балансът между два основни стълба – опазването на околната среда, от една страна, и икономическото развитие – от друга – може да направи живота на европейските граждани по-добър, по-качествен. Нито един от тези два стълба не трябва да има приоритет. Нещо, което като че ли в момента не е факт. Трябва да изравним този баланс, ако искаме да има перспектива. Конкуренцията е един от приоритетите. Трябва да видим докъде конкуренция, докъде опазване на околната среда, докъде икономика.

Естествено, едно от нещата, които не искам да видя в бъдещия ЕС е единна данъчна политика. Защото всяка държава през данъците си трябва да стимулира развитието на икономиката си по начин, по който иска да бъде максимално полезна. Не бих искал да видя единен бюджет за подпомагане на икономиките. Икономиките трябва да имат стимула на конкуренцията, за да могат да се развиват. Подпомагане за кратък период може, но за дълъг период е по-скоро вредно.
Но най-важното – това, за което трябва да започнем да говорим – е да се върнем към базисните ценности, които са изградили нашата европейска цивилизация. Те не са кохезионните фондове, които съществуват от няколко десетки години. Трябва да се върнем към онези базисни ценности, каквито са християнските ценности, които са били стълб на Европа повече от 2000 години. Не можем да се срамуваме от цивилизацията, която сме изградили. Трябва да я браним срещу други цивилизации. Трябва да си дадем ясна сметка готови ли сме да жертваме нашата в името на някакви други и искаме ли това, което сме постигнали и това, което е дало този огромен прогрес на човечеството да бъде запазено и да продължи да бъде двигател и занапред.

Безспорно важно е България да продължи да участва и да бъде кохезионна страна. Не го казвам само като министър на околната среда, където има един сериозен ресурс. Казвам го като член на правителството, които се ползва по много различни линии от възможностите на този ресурс. Но отново ако погледнем дългосрочно – това ще бъде временно състояние и с помощта на тези фондове ние ще догоним останалите страни, докато външна граница на ЕС ще бъдем вероятно винаги. От тази гледна точка дългосрочното, което трябва да отчитаме е България – външна граница на ЕС. Не само да се опитваме да получаваме, а да можем и да дадем. Даваме сигурност и към днешна дата сме част от държавите, които се справят относително най-добре със сигурността по външната граница. Според мен това е ключово при преговорите за Шенген.

Г-жа Паси каза: „Еврозона, Еврозона, Еврозона – това е сърцето”. Да, само че сърцето има нужда от опаковка. Шенген е опаковката, без нея няма тяло, няма единство, няма сърце, което да бие. А сигурността на външната граница би могла да доведе до развитието на военно-техническия комплекс, в което имаме традиции.

Комплекс, който традиционно в света е двигател на новите технологии. А тези нови технологии през военно-промишления комплекс ще преминат към икономиките за смесено предназначение, а чрез тях и към другите, които нямат военно предназначение. Това обикновено е двигател на технологичното развитие. А технологиите oзначават висока добавена стойност, което води до по-високи доходи и оттам до всички останали политики, за които говорихме – здравеопазване, социална политика, образование. Специално за науката и образованието трябва да отворим една скоба – там е „и яйцето, и кокошката”. Ако искаме да наваксаме, трябва да се възползваме от онова, което вече е измислено и да намерим начин да го внедрим в България, за да можем след това и ние да развием държавата си като активен участник в тези сектори.
Благодаря!

И аз бих искала да поздравя организаторите на днешната среща. Фактът, че събраха днес, тук, политически опоненти, хора с различно виждане за развитието на България, хора с принос към европейското развитие през годините назад, е показателен, че когато говорим за бъдещето на България, можем да бъдем единни. Благодаря Сергей за това. То обаче е и подсказка към нас г-н Борисов, как оттук нататък ще продължим този диалог в България. Провеждаме го 10 г. след приемането на страната ни в ЕС. За тези 10 г. Европа преживя кризи- финансова, икономическа, социална, сега мигрантска. Тези кризи породиха евроскептицизъм, популизъм, национализъм и поставиха евролидерите пред изпитания и пред въпроса: „Европа на път, но накъде, днес и сега?”

На нашето внимание са представени пет сценария за развитие. Вероятно не са единствените. Сигурно има и шести. Сигурно може от петте да се вземе най-доброто и да се направи един нов. Но аз бих иска да изразя принципна позиция – да не допускаме Европа на различни скорости, групи от държави-членки в ЕС, които да се развиват с различна бързина. Смятаме, че това не е решение на проблемите.

Вижте как се развива днес дискусията за разлчното качество на храните. Ако поставим всички спорни теми на такава основа, на групи, които да се развиват с различна бързина, това би задълбочило противоречията.

В този момент, България ще председателства съвета. Изключително важно, на фона на общоевропейските проблеми, да поставим национални приоритети. За нас те са следните – кохезионната политика да продължи след 2020 г.- за преодоляване на регионалните различия и за преодоляване на неравенствата. На базата на тази голяма тема, да поставим следните няколко други – икономика, производство, с особено внимание към малкия, средния, семейния, иновативния бизнес, включително с различен начин на финансиране, с данъчни облекчения, с нов подход, който да осигури производство и икономика в Европа.

На второ място социалната тема, с всичките големи въпроси които стоят- за социалната държава, безработицата, бедността, увеличаващите се неравенства, но и обвързана с образование. Изключително странно е, че днес безработицата в някои европейски държави стига до над 30-40% и в същото време се поставя въпросът за внос на работна ръка от трети страни.

Образованието и икономиката трябва да поставим като акцент в разговорите за бъдещето на Европа и да ги обвържем.

Като трета тема, поставена от България, ние предлагаме да бъде външна и вътрешна и сигурност и то обща европейска политика по тема „Сигурност”, в частност приемането ни в Шенген заради изпълнението на критериите, които се изискват към България.

Извън тези по-глобални теми, бих искала да поставя въпроса за Черноморския регион и Западните Балкани.

Но, моля да обърнем внимание на предстоящото излизане на Великобритания от ЕС, не само с оглед на финансовата рамка на бъдещия бюджет и за това, че ще бъдат по-малко средствата и как ще се разпределят те, но с оглед на съдбата на българските граждани, които живеят, работят и учат във Великобритания. Моля помислете в бъдещите такива преговори, твърде екзотично ли е да поставим въпроса т.н. заварено положение, което означава българите, които в момента са там, да продължат своето правоотношения по сегашния ред, а в бъдеще – това което се реши, да важи за тези, които ще отидат тепърва. Сигурно на някой ще прозвучи наистина екзотично, но нека поставим и в този конкретен случай, а и в цялата си грижа за бъдещето на ЕС, в центъра грижата за човека и европейския гражданин, защото пренебрегването на тази грижа е една от причините, да се стигне до въпроса: „А сега накъде?”, да има евроскептицизъм, популизум и национализъм.

Накрая, има няколко конкретни предложения. Те са към г-н Борисов. Г-н Борисов, предлагам правителството да направи оценка на 10 годишното членство на България в ЕС. Тази оценка със сигурност ще покаже ползите от това членство за България и ще бъде един добър повод, едно добро условие, да преодолеем евроскептицизма, който го има и в част от нашите сънародници. Трябва да си го признаем.

На второ място предлагам, да се направи една оценка на петте сценария, които ни се предлагат, с плюсове и минуси за България.

И на трето – Сергей наистина хвърля ръкавицата към нас. Нека започне в България национална дискусия по тези въпроси. Ние до днес не сме я водили. Нека да бъде секторна, нека да бъде институционална. Г-жо Павлова, внесете в парламента вашата визия за приоритетите на България, на председателството, на бъдещето на Европа. Ние ще дадем своите аргументи и заедно, в парламента на парламентарната република да постигнем национално съгласие за това бъдеще. Имате нашата готовност, имате нашите професионалисти на разположение, имате нашата воля в името на това, Европа да остане единна и по-силна, и в името на това- да гарантираме на нейните граждани сигурност, спокойствие и перспектива за развитие.

Позволете ми да се присъединя към поздравленията за днешната дискусия – навременна, актуална и точна. Събрала, надявам се, убедени европейци. Не само тези които създаваха ЕС преди 60 години, но и тези, които искаме и днес да развиваме Европа и да завещаваме този проект на децата си.

Дискусията и нейната актуалност днес са предопределени от три актуални отправни точки:
1. ЕС има спешна нужна от категоричен отговор – дали ще бъде Съюз от равноправни, равностойни държави-членки, които ще работят в интерес на своите граждани и ще бъдат гарант за мир и стабилност така, както е замислена европейската идея, или напротив – ще продължи тенденция на изчерпваща се инерция, в която всяка следваща криза може да се окаже последна.

2. България 10 години по-късно след приемането ни в ЕС. Нашият анализ, равносметка и отговор на въпроса къде сме ние.

3. Бъдещото председателство на България на Съвета на ЕС – онова, което ще представим на своите европейски партньори и на останалите страни-членки като приоритети на България и как ще изпълним всички точки от настоящия дневния ред на ЕС.

Бих желала да подчертая пред вас, че не смятам, че екзистенциалната криза, пред която е изправен ЕС днес може да се събере само в петте предложения от Бялата книга на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Още повече, че формулировките и предложенията звучат достатъчно неясно и теоретично, а проблемите и ежедневието на хората са прескочени.

Ключовата дума днес във всяко европейско семейство безспорно е сигурност. Основните точки, които вълнуват и всяват безпокойство във всеки един европейски гражданин са следните:

Ще започна със социалната сигурност. Даваме ли си сметка, че след пика на тежката финансова,икономическа и след това социална криза са минали вече почти 10 години – времето наистина лети бързо. Но още по-неприятен и тревожен е фактът, че след 10 години нямаме експертните гледни точки и виждане за това кое породи кризата, нямаме прецизен анализ, както и диагнозата и мерките, които да бъдат предприети единно от целия ЕС. Прави ли ви впечатление колко отдавна от дневния ред на европейските институции, за съжаление и в този на държавите-членки, изчезна дискусията за т.н. социалната държава.

Заговори се и за още едно изключително тревожно явление, най-вече в докладите на синдикатите, но което си остава доста неотчитано при търсенето на решения в Европа. Зад това доста купешко понятие като прекариат всъщност стои съдбата на милиони хора в ЕС, които уж са на работа, но не съвсем. Става дума за работни места, които са временни и нискоквалифицирани и за които не се получава достатъчно заплащане. Става дума за работни места, които нямат никаква дълготрайност. Свързани с безпокойството, тревогата на хората за това, че няма да оцелеят и ще останат без работа и оттук нататък не виждат никаква перспектива за себе си. Нито една европейска институция в момента не е дала отговор на това какво да се прави в тази ситуация – как да станат устойчиви работните места, как да се съживи икономиката на ЕС, която би могла да гарантира това.

Още един съществен момент по темата за социалната сигурност. Не можем да не си даваме сметка колко закъснява дебата за европейския бюджет, за следващата финансова рамка. Поне три години по-рано този дебат следва да е вече на масата за всички европейски институции и за държавите-членки. Към момента има предложения, че първо трябва да се види как вървят преговорите по Брекзит и тогава да се определят приоритетите. Бюджетът на ЕС и финансовата рамка за следващия период са изключително важна тема, че да стават заложник на темата Брекзит.

Още една тема, която има разбира се малко косвена връзка, но с голямо значение, а именно – кохезионна политика и политиката на сближаване. Специално бих искала да поздравя президента Румен Радев, защото с много усилия той спечели съюзници и успя да вмъкне тази тема в декларацията от Рим по случай 60-та годишнина от създаването на ЕС. Много са различни вече са интересите на държавите в ЕС по темата сближаване. Има една опасност, която държа да подчертая. Все по-често се говори, че в следващия финансов период ще бъдат използвани други финансови инструменти, че политиката на предоставяне на европейски фондове ще бъде заменена от тези финансово-икономически инструменти, което ще доведе на практика до ликвидиране на политиката за сближаване. Трябва да говорим за европейските фондове – това е единствената политика до този момент, чийто ефект осезателно се усеща от европейските, както и от българските граждани. Тази тема трябва да бъде основна в дискусиите по време на Българското председателство.

Втората основна тема според мен е темата външната и вътрешната политика.Всеки момент се очаква да излезе доклада на г-жа Могерини, върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и сигурността, анализ и оценка на постигнатото в областта на външната политика и сигурност. Не искам да бъда черногледа. Безспорно има определени неща, които са реализирани, особено в системата на отбраната и на сигурността. Тук бих искала да изкажа едно категорично опасение по отношение на Отбранителния съюз. В момента в дискусионния план на европейските институции съществуват два инструмента – т.н. Постоянно структурно сътрудничество в областта на отбраната и Годишния преглед. Както преди известно време по отношение на Агенцията за охрана на границите „Фронтекс” се опитаха да заобиколят не шенгенски държави, имам усещането, че по отношение на тези две политики ще се направи рязък завой към това не всички страни да бъдат включени и отново към страни като България да бъдат приведени двойни стандарти. Много внимателно трябва да следим тази тема, за да не останем накрая извън борда.

Аз съм един от най-горещите почитатели на идеята за Отбранителен съюз. В момента се създава фонд, който трябва да бъде използван за научни изследвания, за нови технологии и най-накрая можем да не доживеем това, което отдавна чакаме – всички производства в системата на отбраната да имат координиран профил в рамките на ЕС, а не всяка държава да прави нещо сама за себе си, с дублиращи функции. Най-важното от цялата тази технология е да създаваме усещането за сигурност и гаранции за европейските граждани.

Любимата ми тема за мигрантите и бежанците. Всички промени, които в момента се подготвят в Дъблинското споразумение, са само козметични и за страни като България са още по-лоши, отколкото сега действащите текстове. Предложението за автоматично преразпределение на бежанци при някакъв натиск от нелегално влизащи е едно понятие, което няма да работи. Така, както между другото не заработи и квотният принцип. Тук е важно България да потърси своите съюзници, защото тя има такива, така че този текст да бъде променен. Имаме още време за това.

Дами и господа, не е достатъчно вече всеки път да казваме „Je suis…”. Поредният европейски град, поредната европейска столица. Нужни са много по-сериозни усилия в това отношение. Четейки европейските документи у вас ще се породят много въпроси. Тези документи звучат много рамково. Ще изкажа пред вас една по-смела идея. Струва ми се, че тази Глава, която гарантира вътрешната сигурност и е свързана и с пространството на свобода и сигурност, трябва да бъде променена. Да – съзнавам колко трудно е да се промени един договор. Може би като първа стъпка да се вменят повече правомощия на новата политика и новия отдел на Европол за борба с тероризма. Очевидно е, след всичко това, което ни се случва, че само координиращата функция на тези институции при липсата на достатъчно обмен на информация между държавите-членки и институциите очевидно не сработва. За съжаление, доказателствата за това са повече от трагични и струват живота на много жертви.

Няколко думи във връзка с партньорство – в Западните Балкани и по темата за Източно партньорство, по която Европа изостава в последните години. Приветствам идеята през есента да се състои тази среща за Западните Балкани. България е естественият домакин на тази среща, защото каквото и да си говорим ние сме единствената стабилна държава в тази част на Европа. Това е приоритет, който трябва да бъде използван. Погрешно бе изявлението на последния Колеж на Европейската комисия, когато беше заявено, че през следващите години не може да име повече разширяване – това обезвери много хора в страните около нас. Това даде още възможности за нестабилност. България може да има водеща позиция в тези отношения.

И накрая, тъй като говорихме за Председателството. То ще се оцени по това какви резултати ще представим. Една молба към всички – нека да извадим Председателството от технологиите, от техническото му обезпечаване и да говорим за повече идеи.
Благодаря!

Роден съм преди 80 години. По-възрастен съм от Европейската общност с едно поколение. Затова съм от хората, за които Европейският съюз не е даденост, нещо наготово.
Моето поколение живя разделено в Европа. Разделено от войни, от политика, от Желязната завеса. Но появата на този Съюз направи Европа общност от хора, с общи съдби и еднакви мечти.
Имал съм нерадостната съдба да живея от двете страни на Завесата. Физически – от едната, сърцето ми – от другата. Затова почувствах думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск като свои: „Ето защо днес имам правото високо да повторя тази проста истина: нищо в нашия живот не е даденост завинаги – да се построи свободен свят изисква време, огромно усилие и жертви. Затова е постигнато на толкова малко места на Земята. Но ние успяхме. Да се унищожи този свят е лесно. Нужен е кратък период от време.“
Трудно мога да опиша емоцията, която ме беше завладяла на 25 април 2005 г. в Люксембург. Това беше първата реална стъпка, сигурен знак, че моята България вече неотклонно е на верния път. За да заеме своето място, което й се полагаше исторически отдавна, но трябваше да докаже, че свободата, достойнството, демокрацията вече не са само мечти, а ежедневна реалност.
Предавайки щафетата на премиера Станишев, му казах: вече е направено много. Но сега предстои национално усилие, за да постигнем целта.
Няма да е лесно, но за всичко, което изисква европейското ни бъдеще, имате моята пълна подкрепа.
Днес, 10 години от членството ни, използвам възможността да го кажа и на настоящия премиер. След броени месеци Вие ще застанете начело на най-смисления Съюз в света. България ще председателства във времена на тежки турбуленции и решителни моменти за бъдещето на Европа.
Днес Старият континент се изправя пред три големи предизвикателства:
За пръв път след Втората световна война съществува реален риск поколението на днешните млади хора да се озове в по-лошо положение от това на техните родители.
На второ място, мигрантската криза. Аз самият съм бил емигрант. Познавам съдбата на тези хора. Познавам това да си немил-недраг. В този контекст ще цитирам думите на Папа Франциск: „съществуването на всеки един от нас е дълбоко свързано с това на другите. Животът не е просто изминаващо време. Смисълът му е в отношенията помежду ни. Никой от нас не е остров. И само заедно можем да построим бъдещето, включвайки всеки от нас в него.“
Решението тук не се измерва в квоти, убежище и международни паспорти. Отговорът е в човещината и в това какво всеки от нас е готов да даде.
Трето, отново за пръв път след Войната, единството на Европа е поставено на карта. Европа или ще бъде обединена, или няма да я бъде изобщо. Днес е важно не просто да се протестира срещу, а да кажем ние с какво ще допринесем за оцеляването на Съюза и неговите ценности.
По природа съм оптимист. Наречете ме наивник, но аз истински вярвам в ЕС. Надеждата ми е, че докато откриваме други планети, напредваме технологично и гледаме в бъдещето, няма да пропуснем да видим другите около нас. И че докато се сърдим какво не получаваме, няма да допуснем Европейският съюз да се разпадне. А напротив: всички заедно трябва да го изградим така, че следващите поколения да живеят по-добре и по-щастливо у дома – в обединена Европа.