За втори път представители на държавното ръководство и целия политически спектър се събраха за участие в дискусия „Заедно в сигурността. Ролята на България в общата европейска отбрана.“, инициирана на президента на ПЕС Сергей Станишев и организирана от Академията за леви европейски политики, Атлантическия клуб в България, Института за дясна политика, ПанЕвропа България, Сдружението „Българска отбранителна индустрия“, Фондация „Фридрих Еберт“ – бюро България, Софийския форум за сигурност, Центъра за изследване на отбраната и сигурността и Центъра за изследване на политиките в отбраната.

Лидерът на ПЕС заяви:
„След 5 юни, когато се проведе дискусията „Европа отново на път“, сме свидетели на изключително голяма динамика – освен петте сценария, които обсъждахме тогава, Европейската комисия представи шест доклада – вече много по-задълбочени, по отделни направления на бъдещото развитие на ЕС, също с варианти и сценарии. Един от тях е свързан с отбраната и сигурността, разбира се. Чухме и словото на президента на Европейската комисия г-н Юнкер в обръщението му за състоянието на съюза и речта на френския президент Макрон, който отдели особено внимание на отбраната и сигурността. Затова наистина е належащо и ние да формираме час по-скоро и задълбочено наред с това българска национална позиция. Защо темата, която обсъждаме днес – „Заедно в сигурността и отбраната“ – е важна и защо точно сега, тъй като в продължение на години, темата за сигурност и отбрана отсъстваше от дебатите на европейско ниво, в т.ч. от дебатите и дискусиите в Съвета. Дълго време се казваше – и това беше истина, че това е една от сферите, в които ЕС има най-голямо разминаване между амбиции, желания, декларации и практически действия. В т.ч. могат да се дадат доста примери – Еврокорпусът е на 25 години, но практически не е функционира. Бойните групи съществуват по-скоро на хартия, и никога не са били изпитани в действия. И много други такива примери. Дори всъщност една от сферите на ЕС – отбраната и сигурността – е много подробно разработена в Договорите, но най-слабо неща са реализирани.

Каква трябва да е ролята на на България и целите на България в процеса на формиране на нова европейска политика за отбрана и сигурност? Наистина, през следващата година, от 1 януари ще имаме възможност да участваме във формирането на регламентите, които ще определят бъдещето функциониране на тези инструменти. И затова е много важно да имаме ясна национална позиция за посоката, която да отговаря на българския интерес и на нашите цели. А те, според мен, трябва да са четири. Първо, чрез общата европейска политика за сигурност и отбрана, трябва да увеличим сигурността за българските граждани и за България като държава. Второ, да бъдем в ядрото на тези процеси – да не изпаднем в периферията, а да бъдем инициатори и двигатели на положителни промени. Трето, да увеличим способностите на българските въоръжени сили, които не могат да останат в това състояние, в което са днес. И четвърто, наистина да положим усилия капацитета, който имаме интелектуален – в академичните среди, развоен – в индустрията, да бъде окуражен, с подкрепата на държавата да бъде насочен, за да постигнем резултати и да има бъдеще тази индустрия.“

В дискусията се включиха президентът, министър-председателят, министърът на отбраната, лидерът на опозицията, представители на основните политически партии в България, граждански организации, академичния сектор, журналисти и много други.