Реч на Сергей Станишев, президент на ПЕС

Благодаря ви, че днес сме заедно на първия от поредица семинари, които Партията на европейските социалисти и БСП организираме заедно. Това е ясен знак, че европейските социалисти еднозначно подкрепят БСП и са готови да споделят своите опит, идеи и успешни кампании през цялата тази решаваща заради местните избори година.

Благодаря на всички, че днес сме тук заедно:

  • на председателя на партията Михаил Миков, че сподели и подкрепи идеята за този политически семинар, който, надявам се, ще произведе нови решения, перспектива и самочувствие за БСП като алтернатива на днешното управление;
  • на лекторите – знакови имена и от лявото, и от дясното, от медиите и от академичните среди, които се съгласиха да споделят своите виждания и анализи пред БСП и левицата;
  • на всички участници – убеден съм, че всеки един има свои идеи и предложения, които ще помогнат на левицата да печели ново доверие сред хората с обновена визия за бъдещето на България.
  • на нашите гостоприемни домакини и Пловдивската организация на БСП.

Има няколко неща, които искам да кажа още в самото начало. Пред вас говоря днес за първи път в нова роля – като лидер на ПЕС.

Днес БСП не е в международна изолация, както беше през годините преди да поема лидерския пост. Европейската левица наблюдава и се вълнува от процесите в партията. БСП не е сама и ще получи силна европейска подкрепа отвън. И от ПЕС, и от своите сродни партии като ГСДП, например.

Като лидер на Партията на европейските социалисти, една от моите задачи е да подкрепям левите партии в Европа, за да бъдат силни. Да се радват на доверие, да печелят избори, за да прилагат и провеждат леви политики. През следващите месеци предстоят големи форуми на ПЕС по целия спектър водещи теми – от икономическата ни платформа, през индустриалната политика, борбата с неравенството и бедността, положението на жените, отстояването на демократичните стандарти до парливите международни въпроси. Те ще се проведат в много страни – Испания, Италия, Белгия, Полша, Чехия, Унгария, Германия, Швеция.

БСП е моята партия. Затова ще положа максимални усилия подкрепата от партиите от ПЕС за БСП да бъде видима и ефективна.

Време е за силен старт на политическия сезон. Време е БСП да заеме мястото си на водещата алтернатива на сегашното статукво. Да изпълни ролята си на говорител на своите избиратели и да влезе в битката за ценности. Защото „целият свят прави път на онзи, който знае къде отива“.

Искам оттук да си тръгнем с ясното съзнание, че в политиката нищо не е предопределено. Днес всичко зависи от нас. Преди две години кой можеше да предвиди, че такива мащабни масови протести ще свалят правителството на Борисов? Или кой можеше да предвиди, че ДПС, нашият коалиционен партньор, ще тръгне да сваля правителството с мандата на БСП? Няма писано правило, че следващият кмет на Пловдив, Варна или Плевен ще е от ГЕРБ. Ще е само ако ние го позволим. Или че следващият президент ще е сегашният премиер. След загубите ни и през 2001 г. и през 2009 г. мнозина пророкуваха, че на следващите избори БСП ще се бори да прескочи 4% бариера. Но това далеч не се оказа вярно.

Искам на днешния семинар да си отговорим на няколко основни въпроса. Кои сме ние и каква България предлагаме на хората? Кои са успешните идеи, политики, решения, които могат да я изградят? На кого и по какъв начин говорим, така че да печелим ново доверие? Искаме ли БСП да има силата и самочувствието да даде ясна заявка за управлението на страната и как да направим това? Ще приведем ли партията в такава кондиция, че да предложи състоятелна и солидна за страната лява алтернатива?

Ако искаме да сме успешни като партия днес и да разбираме какво се очаква от нас, трябва да имаме поглед и навън. Какво става в света през последните няколко десетилетия и къде е България в случващото се на картата на световните процеси? Процесите са динамични и дори взривоопасни.

Точките на напрежение стават все повече – както вътре, така и по цялата периферия на Европа. Само на 1000 километра от България съществува Ислямска държава – средновековен халифат, отричащ всички фундаментални ценности на европейската цивилизация. На 1000 км на север – в Украйна, в географското сърце на европейския континент – се води война, в която жертвите са вече много хиляди, а бежанците – близо милион! Възражда се духът на Студената война в отношенията между САЩ, ЕС и Русия. В крайна сметка цената за това ще плащат и Европа, и Русия. Погледнете Гърция! Само преди седмица – триумфална победа на Сириза, обещаваща радикална икономическа и социална промяна и възстановяване на самочувствието на един народ, който беше поставен на колене от прословутата „тройка“ – ЕК, ЕЦБ и МВФ. Всички си задават въпроса: идеите на Ципрас красива мечта ли са или могат да станат реалност, която да промени Европа?

Всички тези нови феномени и сътресения очертават финала на един икономическии политически етап в света и навлизането в нов. Може би най-точно го описа световно известният милиардер Уорън Бъфет, който каза: „През последните 20 години се водеше класова война. И моята класа я спечели“.

Системната криза след 2008 г. е резултатът от тържеството на неолиберализма и породените от него политически и икономически практики. Същността се свежда до формулата „колкото по-малко държава и регулации – по-добре и пазарът е справедлив сам по себе си и се регулира естествено“. Следствието от тази доминираща идеология по света е безпрецедентната световна криза на спекулативния „казино“ капитализъм.

В годините на прехода и у нас трайно се настани внушението, че пълното оттегляне на държавата от икономиката е единствено възможното модерно поведение и единственото условие за развитие. Твърдеше се, че „невидимата ръка на пазара“ гарантира прогрес. Както и по света, обаче, това доведе до уродливи резултати:

Оттеглянето на държавата фаворизира „силните на деня” – монополи и корпорации, използваха липсата на контрол не за да произвеждат, а за да се вплетат във властта, за да изкривяват пазара в свой интерес. И у нас, и по света това доведе до задушаване на демокрацията, до огромно неравенство, социален разпад и делегитимация на публичните институции.

И колкото и да се опитват родните критици да ни прехвърлят вината за неуспешния преход и разочарованието на българите, трябва ясно да кажем, че не ние сме авторите на този порочен модел! Напротив, оказа се, че в България единствената партия, която упорито заставаше срещу подобни политики е БСП. Ние се опитвахме да очовечим този преход, да придадем социален аспект, да защитим слабите. Авторите на прехода са същите идеолози на сегашното дясно управление. Именно затова, по дефиниция, то не може да доведе до по-различен резултат и да изведе страната от кризата.

Всички знаем, че сегашното правителство няма да реши нито един от фундаменталните проблеми на страната. Напротив – ще ги умножи и задълбочи. И да, Бойко Борисов постигна много – единственият български политик, успял да повтори премиерски мандат след прехода. Но нали нямаме никакво съмнение, че не това правителство е доброто решение за страната? Защото няма как десните да предложат левите и социални решения, които са единствено верните за страната ни днес.

Не си мислете, че случващото се у нас е изключение или че сме уникален случай. За пет години политическа доминация десните в Европа не предложиха вярната политика и рецепти срещу кризата. Фетишизираното „затягане на коланите“ доведе до още по-голямо неравенство, бедност, икономически застой, безработица и несигурност.

И няма как да очакваме десните в Европа и в България да предложат верния изход от кризата. Защото те са част от проблема и не могат да бъдат решението.

Навсякъде в Европа хората искат промяна – искат сигурна работа, искат справедливост и перспектива за по-добър живот. За първи път в следвоенна Европа сме изправени пред реалността новото поколение да живее по-зле от предишното. За каква надежда в Европа можем да говорим, когато в Испания или в Гърция младежката безработица е 50%! За каква справедливост можем да разсъждаваме, когато според последното проучване на авторитетната организация „Оксфам“, догодина 1% от населението ще притежава вече над 50% от световното богатство! Не е ли това унизително за човешкия индивид като такъв! Не е ли посегателство към фундаменталните ценности на съвременната цивилизация и към демокрацията като такава.

И когато се оплакваме от нашенските олигарси, не е по-различно и в Европа. Най-скандалното в преговорите по Трансатлантическото споразумение за търговия, е намерението корпорациите да имат правото да осъждат цели държави за провеждани от правителствата им политики чрез „независим“ арбитраж. Замислете се – това не превръща ли демокрацията в една фасада?! Тогава кой управлява – гражданите, чрез легитимно избрани от тях правителства, или компаниите, чрез огромните си пари и неправомерно влияние?

Именно затова през последните години в света доминира изострено усещане за несправедливост, за огромно неравенство, пораждащо все повече социални и обществени напрежения. Който предложи работещите решения, които да дадат нова надежда, преспектива и справедливост – ще спечели общественото доверие!

Като лява партия, трябва ясно да кажем, че капитализмът не е морален по своята същност. Също така, че няма знак за равенство между „капитализъм“ и „демокрация“. Капитализмът има нужда от „намордник“, за да служи на обществото. Това прекрасно го разбираха големите следвоенни политици на Европа, които създадоха т. нар. „социалдемократически консенсус“. Именно затова те сложиха капитализма в „желязна клетка“, както казва социологът Макс Вебер. Тя е конструирана от институционални ограничители и регулации, които да гарантират съвместимостта на капитализма с пазарната икономика и обществения интерес.

Днешният капитализъм, обаче, отдавна е изскочил от веберовата „желязна клетка“. Не търси печалба чрез иновации и подобрение на продукта, а чрез господстващо положение. На финансовите пазари правилата се определят от огромни конгломерати, за които е по-евтино да влияят върху правителства, отколкото да живеят в постоянния стрес на пазарното поведение.

Всички видяха резултата – световната финансова криза, която рязко промени обществените настроения.

Днес в Европа и света духат мощни ветрове на промяната. Обективно махалото на световния часовник върви на ляво. Европа върви на ляво.

Ще ви дам пример. Знаете, когато преди 4 години станах лидер на ПЕС, в Европейския съюз имаше само две държави, управлявани от леви премиери. Сега са 10.

Но няма автоматизъм в този процес. На европейските избори през май 2014 г. ЕНП загуби значителна подкрепа – над 50 места по-малко в Европейския парламент. ПЕС запази позициите си. Но да си кажем честно – не бе припозната като алтернатива от гражданите на Европа. И опасността е ако социалдемокрацията не стане носител на промяната – други ще влязат в тази роля. Популистки, крайно леви или националистически партии. Донякъде виждаме повторение на 30-те години от миналия век.

Днес България е на прага на голяма и дълбока обществена промяна. Който не разбира това, няма да има бъдеще на политическата карта на страната. Търпението на хората отдавана е изчерпано. И макар на повърхността нещата да изглеждат приспивно спокойни, въздухът е зареден с напрежение. Недоволството ще нараства, поради задълбочаващото се неравенство, липсата на справедливост и перспектива за обикновените хора в страната. И големият въпрос пред БСП е – ще съумее ли да стане носител на промяната? Ще улови ли вятъра на промяната в своите платна? Или, вгледана в със себе си, ще пропусне този исторически шанс? Положението ни на опозиция е уникална възможност да насочим сили в тази посока.

Говорим за това, да сме в състояние да предложим на хората нов модел, нови принципи, нова идеология – и ценностна и икономическа, за управлението на страната за следващите 15 години. Накратко – БСП ще има бъдеще, ако съумее разбираемо и убедително да представи на хората левия разказ за това каква България искаме и ако го отстояваме последователно.

Днес България се управлява от правителство, което е резултат на умората от един продължителен цикъл на противопоставяне, разделение, омраза и протести. ГЕРБ спечелиха, не защото се носител на надеждата, а като по-малкото зло. Като силна партия, излъчваща стабилност и монолитност, която знае какво иска и разчита на сериозна европейска подкрепа. Това е голяма разлика в сравнение с 2009 г. ГЕРБ се родиха като една своеобразна дясна „Сириза“ – с харизматичен лидер, популистко говорене, обещание за 2000 лв. заплата, алтернатива на статуквото. Но днес ГЕРБ е статуквото.

Нека бъдем откровени – в тяхно лице имаме мощен опонент. За тези години, чрез участието си във властта, повсеместно изградиха структури, които са най-ефективната изборна машина, подчинена на правилото „Целта оправдава средствата“. Демонстрират желязна дисциплина, партийна солидарност и самочувствие. Играят като един отбор.

ГЕРБ са политическата сила, която първа заложи целите си за бъдещето – „пълен управленски мандат“ и „пълна победа на местните избори“.

 

Дотук изглежда впечатляващо. Но:

Самата програма на правителството подсказва и основната слабост на това управление – „Програма за стабилизация на България за 2014-2018 г.“ въпреки претенцията, която се съдържа в 180-те ѝ страници – тя не може да скрие едно – това е програма за утвърждаване на статуквото. А сега излезте и попитайте хората на улицата харесват ли статуквото! Знаете масовия отговор, нали? И отново, ако попитате хората навън какво знаят за управленската програма на правителството, нищо няма да могат да ви кажат.

Защото тя не дава отговор на основните въпроси, които вълнуват хората. Колко нови работни места ще създадат? Отговорът е – колкото се получи. Колко ще увеличат пенсии и заплата? Колкото позволява ситуацията. С колко ще задлъжнеем ние и децата ни? С колкото е нужно, за да остане това правителство на власт. Иначе казано – ще живеем 4 години на кредит от бъдещето. Без идея как да се съживи икономиката, как да се привлекат инвестиции, как да се пребори ужасната, смазваща бедност на българите. Защото единствените цели на това правителство са оцеляването и „усвояването“.

Не само моята оценка, но и на голяма част от европейските политически семейства е, че тази коалиция е безпринципна! В нея удобно съжителстват огън и вода! Да започнем от там, че три от субектите в нея се кълняха години наред колко са срещу ГЕРБ! На базата именно на такова анти-Герб говорене, спечелиха сегашните си резултати. И какво – сватба! Задавам елементарни въпроси:

  • Как претенцията за европейска ценностна ориентация на ГЕРБ, реформаторите и АБВ съжителстват с идеята на НФСБ циганите във фургони на полето, под охрана на жандармерията? На каква цена?!
  • Как многократните клетви на АБВ, че няма как да участват в самостоятелно дясно управление бяха погазени? И на каква цена? Как стана така, че АБВ се превърна в присъдружна на дясното управление партия, която не може да претендира за европейска лява ценностна ориентация, защото е в коалиционна прегръдка с крайно десните реформатори и с антиевропейски партньори като Патриотичния фронт?
  • Как например обещанията на АБВ за прогресивно облагане се трансформираха в отнемане на близо 400 лв. от джоба на стотици хиляди бедни работещи българи?! На каква цена? Къде се изпари грижата им за „Белене“ и „Южен поток“? Какво остана от „големия шлем“? Помним упреците към нас, с които проглушиха цяла Европа, как националистическа партия като „Атака“ крепяла кворума и каква била цената! Е, каква е цената за съвместното и ежедневно консумирано участие в управлението с националистите, с НФСБ? Всички знаем отговора на този въпрос – разпределението на благини и постове, разпределяне на ресурс за изборите! А ценностите? След всичко казано дотук трябва да ни е ясно, че участието на АБВ във властта освобождава ляво пространство и БСП трябва да се възползваме от това.

За съжаление днешното управление на ГЕРБ ще доведе България до още по-голямо неравенство, до огромна държавна задлъжнялост – само за една година – 8 млрд. лв. нов дълг – по 1000 лева на всеки българин – кой реагира на този скандал?! Ще доведе отново до концентрация на обществения ресурс в ръцете на няколко фирми, независимо през какви трансформации или камуфлажи ще минат добре познатите ни стари играчи, обвързани политически с ГЕРБ.

И всеки ден, все повече българи ще се чувстват изхвърлени „зад борда“. Защото социалният геноцид продължава. Съкращаването на жп превози е на гърба на работещите в БДЖ, на гърба на живеещите в малки населени места обеднели българи, за които държавните железници са най-евтиният и достъпен транспорт. А чухте ли за решението на правителството да прехвърли т.нар. „Ресурсни центрове“, които се грижат за най-неоправданите, за децата с увреждания в България, на издръжка на общините? Какво е това ако не лишаване от бъдеще, защото нали нямате съмнение, че една община има много по-малки възможности да се справя с подобни проблеми, отколкото държавата.

Е, този филм вече сме го гледали.

И, приятели, време е на всичко това БСП да окаже яростна съпротива. Да заяви политическите си принципи и позиции. Да се обозначи като алтернатива.

За да се случи това, обаче, са нужни няколко неща.

На първо място – БСП има нужда от самочувствие и воля да отстоява постигнатото. Иначе никой няма да ни последва.

Някак плахо, без самочувствие говорим за управленските си постижения и по време на тройната коалиция, и по време на правителството, излъчено с наш мандат през 2013 г. Ние сме партията, която случва нещата. Ние вдигаме доходите и пенсиите и правим социалното размразяване. Ние докарваме икономическия растеж и даваме перспектива за развитие на икономиката, ние сме коректните към бизнеса и създаваме усещане за стабилност и предвидимост. След 1997 г. БСП няма управленски провали.

БСП е доказала, че може да работи за страната си. Имаме идеи, отстояваме ги. Но, когато постигнем резултат, не умеем да го защитаваме. При критики отвън лесно се огъваме, губим увереност, поставяме на съмнение собствените си сили и постижения. Време е да се отървем от комплексите си. 25 години стигат! Нашите постижения в управлението трябва да са като нашият Сталинград – рубежи, които да отстояваме и защитаваме с цената на всичко. Защото са част от нашата идентичност.

На второ място – БСП трябва да се върне към свои утвърдени принципи – партийната дисциплина и вътрешна солидарност.

Само защитавайки се взаимно ще печелим обществено доверие и за партията си.

Говоря за солидарността, която трябва да има между нас, дори когато някой е в трудна ситуация, дори когато е сгрешил. Не си спомням някой от ГЕРБ да е говорил против свой колега или против лидера си в медиите. Нито някой от ДПС. Все чувам – ГЕРБ направи, ГЕРБ може, Бойко Борисов отстоява, бори се, работи… Срамота е да давам примери как другите правят това, което преди години беше наша „запазена марка“ и успешен модел на партийно поведение и дисциплина.

БСП ще излъчва сила, когато започне да отстоява хората си, политиките си, постиженията си. Тогава ще вдъхваме доверие и ще ни следват. Един конкретен пример, за който научих. Помните, че през пролетта именно благоевградската общинска организация поиска оставката на Кристиан Вигенин като министър. В ръцете ми връчиха това искане – на пленум на Националния съвет. Наскоро новата власт искаше да уволни председателя на същата тази организация на БСП – д-р Пандев – от ръководител на болницата в Благоевград – кой го защити – Кристиан Вигенин. Бих искал да дам десетки и стотици подобни примери. Вместо това мога да посоча множество случаи, когато ние сами хвърляме нашите кадри „на кучетата“. Ето това трябва решително да променим!

И на трето място, но това всъщност е най-важното – за да ни припознаят за алтернатива ни трябва разказ за бъдещето. Нужно е да очертаем и споделим с хората ясна и вдъхновяваща картина за това каква България искаме. Да върнем надеждата, че личният и общностният интерес и успех, са възможни и съвместими, да върнем усещането за справедливост и равен шанс за хората.

Искаме България да е справедлива, социална, суверенна и просветена държава. Какво означава това?

Васил Левски е казал „Всекиму – своето“.

Това може да стане само в СПРАВЕДЛИВА държава.

Такава, която не абдикира от отговорностите си да налага ред и спазване на правилата, които са еднакви за всички. Хората искат държава, която се отнася почтено към тях. Усещането днес е, че държавата нарушава справедливостта, заради постигането на някакви и нечии недекларирани пред публиката ползи. Върховенството на закона не е за всички.

Държавата ни днес привилигерова едни и дискриминира други. И това не е справедливо. Как се разпределят обществените поръчки и евросредствата? Най-пресният пример – как ще се разпределят парите за саниране на жилищата? 1 милиард – само в общини на ГЕРБ и само от кметове на ГЕРБ? А в останалите общини няма ли панелки, не живеят ли български граждани?!

Общото усещане е, че принципът – „всекиму – своето“ е нарушен. Принципът днес е „някому – всичкото“. Тоест, държавата, чрез властта която има, отнема възможности и перспектива от хората. И БСП трябва да е силата срещу това!

Искаме СИЛНА И ДЕМОКРАТИЧНА държава!

Такава, която може да защитава гражданите си, да озаптява монополите и картелите, които издевателстват над хората и корумпират институции и системи.

Днес държавата е безпомощна пред големите финансови интереси. Не е в състояние да защити хората. Чухте ли последните оплаквания на премиера от двойните сметки за ток! Държавата стои на колене пред ЕРП-тата. И как няма да е така, когато правителството на НДСВ приватизира 2/3 от дяловете им, а ГЕРБ разпродаде остатъка?! Нашите усилия през 2013-2014 г. да се въведе ред и регулация в сферата на монополите, срещна огромен отпор от икономически заинтересованите и външен натиск. Но ние отстояхме позицията си. А новите управляващи не показват воля за това!

БСП трябва ясно да каже – искаме държава, която не позволява да се разрушава легитимността на институциите, която не позволява на големите компании да взимат решения вместо нея и за сметка на гражданите, защото това разрушава устоите на демокрацията.

И кой, ако не ние, може да предложи нов икономически модел, в който държавата е активен, умен и ефективен участник в икономическото развитие – като регулатор, като собственик и като гарант на реална конкуренция с целенасочена подкрепа на дребния и среден бизнес.

 

СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА

БСП иска социална и просперираща държава, която е не просто географска територия, на която живеят близо 7 милиона българи и всеки от тях се оправя кой както може. Искаме равен шанс, солидарност и социална защита за всеки.

Ясен приоритет и грижа на държавата за качеството на общественото образование и общественото здравеопазване пред частните такива. Обществените средства – за издръжка на обществените болници и училища. Който иска да се учи или лекува в частните – нека да си плаща.

Днес здравеопазването в България се е превърнало в печеливш бизнес за някои и в недостижим лукс за други. Това е цинично и само партия като БСП може да му се противопостави. Ние сме тези, които ясно трябва да представим нов здравен модел, който следва принципа – обществените пари – приоритетно в обществените болници. Не може най-бедната държава в Европа да издържа най-много частни болници на глава от населението, а в държавните да няма пари за бинтове!

В образованието – не е тайна, че голяма част от нашите деца излизат от образователната система в безпомощно състояние, да не кажем полуграмотни. Това ли е представата ни за социалната държава, такава, каквато уж сме по Конституция. Това е несправедливо към децата ни, защото им отнема перспектива и бъдеще. И е гибелно за обществото, защото го лишава от двигател за развитие. Само два примера. Как е възможно да се допуска едно училище – в село Чипровци, което е преживяло и османското робство и войните от 20 век, да бъде пред закриване заради недостиг на 50 хил. лв. Ние сме тези, които се противопоставяме на безброй учебници по всеки предмет, за които се плащат десетки милиони годишно от хазната. Ние трябва да поставим въпроса за съдържанието на учебниците и да се спре сегашната вакханалия, която срива качеството. БСП е длъжна да промени деградацията на образователната система и да ѝ възвърне възпитателната роля, почти изкорубена сега, и уважението към учителите!

ПРОСВЕТЕНА ДЪРЖАВА

Такава, която вижда посоката, която може да бъде „водач на общността“, да очертава хоризонти.

Просветена е държавата, която води към развитие – двигател на напредъка, дава възможност за успех и реализация на всеки човек.

Просветена ще е държавата ни, когато върнем разговора за ценностите. Общественият модел, който ни наложиха през последните десетилетия, се превърна в опровержение на националните ни ценности. Успяват не тези, които се трудят честно, а тези които са вещи в далаверите. Реализират се не тези, които учат и трупат знания, а тези които са навътре в схемите. Силата на мускулите измести силата на ума. Ако искаме в обществото ни да има надежда, перспектива, оптимизъм, мотивация трябва да възстановим оценъчната система кое е добро и кое – лошо, базирана на традиционните български ценности като трудолюбие, скромност, честност, любов и преклонение пред знанието, патриотизъм, чувство за национална чест и достойнство.

Просветена е държавата, която цени знаещите и образованите, интелигенцията и хората на културата. Именно те са нейният естествен съюзник.

СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА

Има дълбоко вкоренено убеждание в обществото, че важните решения и за нашето бъдеще и за външната ни политика се вземат извън страната. А ние сме изпълнител на чужда воля. Много удобно е обяснението, че сме малка държава и не можем да се изправим напряко на големите сили. Побутнат ни от изток – огънем се, натиснат ни от запад – клекнем. Само че никой не се съмнява, че страни като Гърция, Сърбия или Румъния знаят какъв е техният интерес и го отстояват пред всеки. А ние все не можем. Именно заради това за четвърт век нямаме нито един реализиран голям индустриален или енергиен проект!

Когато националният интерес го изисква трябва да можем аргументирано да го отстояваме и пред Америка, и пред Европейския съюз, и пред Русия! И това БСП го умее много по-добре от всички останали. Казвам го с подплатено самочувствие. Аз съм премиерът, който през 2008 г. отстоя пред президента Путин България да има паритетно, а не миноритарно участие в „Южен поток“. Аз съм премиерът, който каза на ЕС, че не е справедливо България да получава компенсации за закриването на 1-4 блок на Козлодуй само до 2009 г. И извоювахме над 300 млн. евро допълнително. Аз съм отстоявал пред САЩ, че ако искат да се случи 7-ми блок на Козлодуй, няма как бедна България да даде 100% държавни гаранции за сумата за неговото изграждане.

България и БСП са направили своя категоричен избор в полза на членството и в Европейския съюз, и в НАТО. Но това не означава, че ще позволяваме на големи европейски или американски компании, например в енергетиката, да правят каквото си искат и да ощетяват интереса на хората.

И понеже днес голямото противопоставяне в света е между Русия и Америка, ние пак започнахме да се делим на американофили и русофили. Нека да запазим историческата ни обич и симпатия към Русия, респекта си към Америка, но да останем българофили.

Няма защо да се срамуваме, че БСП многократно е заявявала, че конфликтът в Украйна може да се реши само с политически средства и преговори. Очевидно е, че санкциите срещу Русия няма да променят политическия курс на Путин, а само ще рушат икономиката на страната и ще носят страдание на хората. Също така е очевидно, че военните и политически демонстрации от страна на Русия, които плашат много държави и отблъскват естествени съюзници и партньори, задълбочават международната ѝ изолация.

Тук е уместно да си спомним за какво е създадена Европа – съюз за мир, сътрудничество и благоденствие! БСП винаги – исторически и днес – е поддържала това виждане. Ако щете именно затова е европейска партия! Това е верую на международната социалдемокрация. Вили Бранд инициира своята „Източна политика“ само година след един от най-мрачните моменти на Студената война – съветското нахлуване в Чехословакия. И днес социалистите в Европа трябва да намерим трудния път за възстановяване на диалога, за намиране на политически решения и при най-сложните сблъсъци на интереси. Защото и най-яростните спорове са по-добри от войната – „студена“ или „гореща“!

Да се върнем към въпроса какво е нужно на Европа днес. След времето на „социалдемократическия консенсус“, установен след Втората световна война, след провала на неолибералния модел и породените от него непоносими изкривявания, днес е време за нов пакет от принципи и политики, които да отговорят на очакванията за промяна.

И неговото име е „консенсус на солидарността“!

  • Финансовият сектор отново трябва да служи на реалната икономика, а не обратното.
  • Производството и иновациите трябва да възвърнат своето водещо значение.
  • Връщане на държавата в икономиката като справедлив регулатор срещу диктата на големите картели и монополите.
  • Неравенството и бедността разяждат самите общества, разрушават демокрацията. Затова е нужна цялостна политика за тяхното намаляване – пакет от мерки като прогресивно данъчно облагане, край на офшорките и избягването на данъци, данъчни и други стимули за разкриване на производство и инвестиции в реалната икономика, поощряване на дребния и среден бизнес.
  • Целенасочена индустриална политика чрез инвестиции – публични и частни.
  • Солидарност между държавите и в държавите за тези, които са в затруднено положение.

 

Връщам се към трите условия за успеха на БСП. То далеч не е изчерпателно и всеки от присъстващите може да очертае още примери.

Но в политиката може би най-важна е последователността. Ако прилагаме тези четири принципа за това каква държава искаме по отношение на всяка наша политика или действие, ще бъдем много по-убедителни пред хората и много по-лесно ще намираме вярната посока.

По този начин няма да сме партия, обърната към носталгията или подчинена на конюктурни сметки, а ще сме партията, която дава перспектива и нови хоризонти, която общува с активните слоеве на населението. Това неминуемо ще се отрази като положителна тенденция на изборните ни резултати. Защото нека си спомним, че най-силните си резултати на избори БСП има именно когато се е обръщала към широки социални и обществени групи.

Трябва да ни припознават като партия, която дава перспектива и на работещите хора, и на дребните и средни предприемачи, на заетите в селското стопанство, младите, учещите. Това означава отваряне към периферията.

На предстоящите местни избори няма да се представим добре само защото сме БСП.

Трябва да ги превърнем в битка за бъдещето на България, на конкретните общини и региони, да отговорим на нуждите и очакванията на хората в тях.

Няма как да се представим солидно без да се обърнем към „периферията“. Това означава и реален разговор с различни социални групи по места и перспектива за тях. В процеса на издигане на нашите кандидати – избираемост/личен авторитет и споделяне на нашата визия за бъдещето. Ако следваме тези принципи, ще създадем и партийна, и обществена енергия в наша подкрепа.

Нека направим така, че днешният ни разговор ни зареди с енергия, самочувствие, нови идеи и предложения. Нека излезем от тук сплотени и с вяра, че има много какво да дадем на страната и на хората в България!