Станишев разговаря и с лидера на лейбъристите Джеръми Корбин. „Очакваме силен резултат на лейбъристите на евровота“, каза Станишев. И прогнозира, че ПЕС ще има 11 еврокомисари и 9 премиери в следващия мандат.

„В постоянен контакт сме с Лейбъристката партия и с Джереми Корбин заради Брекзит“, напомни Станишев. Той бе категоричен, че правата на 300 хиляди българи на Острова, както и близо 2 милиона граждани на ЕС в Обединеното кралство трябва да бъдат защитени след напускането. „От самото начало на Брекзит лейбъристите бяха за еднакво третиране на гражданите на ЕС във Великобритания и на Великобритания в страните от ЕС“, напомни президентът на ПЕС.

ЕП прие Доклад на Станишев, според който при Брекзит без сделка няма да има визи за европейските граждани, които пътуват за Великобритания, което засяга пряко българите в страната.

„Консерваторите докараха нещата до задънена улица. Очаквам социалистите да бъдат незаобиколим фактор в следващия Европарламент, за да могат да сложат край на политиката на затягане на коланите. Да поставим човека в центъра. Ресурс винаги има, стига да има политическа воля“, добави Станишев.

„Социална Европа гарантира бъдещето на Европа – така ще се решат демографските проблеми на Стария континент. Десните орязаха социалните разходи, но не пипнаха администрацията. Така правеше и първият кабинет на Борисов, спомняте си постната пица. За да се борим с неравенствата, ни трябва сила. Само, ако сме заедно, може да обърнем кораба на Европа в друга посока“, изтъкна президентът на ПЕС.

„Работихме заедно със Сергей и ние подкрепихме приемането на България в Шенген“, каза Клод Мораес. И продължи: „Лейбъристите във Великобритания стъпваме върху манифеста на ПЕС, защото той предлага истинска лява политика!“

Депутатът и министър в сянка на лейбъристите за Брекзит Киър Стармър подчерта: „Споделяме общи ценности и платформа с ПЕС и затова е истинско удоволствие за нас да посрещнем президента на ПЕС тук! Тук сме, за да покажем, че има силно сътрудничество между нас и нашите европейски партньори. Има много предизвикателства, които трябва да решим заедно – работа, доходи, реформи в икономиката, климатични промени! Влизаме в трудна кампания за европейските избори, в която няма да отстъпим от нашите ценности. Ние не сме партията на Найджъл Фараж!“

Традиционната десница и център се сринаха от 22% до 16%, защото по време на кампанията се надпреварваха с традиционалистко и консервативно говорене. Заради властта Partido Popular (ЕНП) беше готова да вкара крайно-дясната партия Вокс в правителството. С това поведение те само ги легитимираха и им отвориха път към най-значимия резултат за такава партия след края на диктатурата на Франко – над 10%.

Урок за всички, до какво води следването на езика на омразата и играта със страховете на хората. Но социалистите поведоха битка, мобилизираха хората и спечелиха. Вдъхновение за всички социалисти в #Европа. След успехите във Финландия и сега в Испания, очакваме победа на левите и в Дания. Така редиците на нашите премиери ще се увеличат от 7 на 9. А ляво мнозинство в Европейския парламент и ляво мнозинство в Европейския съвет могат да излъчат социалист за председател на Комисията през есента. В изборната нощ Педро Санчес каза, че на тези избори „бъдещето победи, а миналото загуби“. Вярвам, че точно това ще се случи и на европейските избори през май.

Точно тогава, след две опустошени от войни поколения, Европа избра да направи нещо напълно различно. Да гледа напред, да се обедини в името на мира. Веднъж постигнала мир, тя продължи да се развива по посоката на взаимна помощ и благоденствие на всички страни-членки на ЕС. Заживяхме в Обединена Европа – сигурен, уютен и светъл дом за нейните обитатели.

Обединена Европа е, убеден съм, не само върховото постижение на модерния свят. Тя е и най-красивият негов проект.

Ние, левите и прогресивни сили, бяхме в авангарда на тези, които градиха обединена Европа в следвоенните десетилетия. Неслучайно историците формулираха концепцията за „социалдемократическия консенсус“. Ние постигнахме този консенсус – „златните десетилетия” на Европа – стъпвайки върху нашите базисни ценности, формулирани още от френските революционери: Свобода, Равенство, Братство.

Известно време десницата беше партньор в градежа на общия ни дом, но в последните десетилетия тя обърна тотално подхода си. От началото на икономическата криза през 2008 до днес, Европа притеснена от възможността за нов финансов колапс, постепенно премина в ръцете на десните партии. И това се оказа фатално.

Подмяната на ценностите

Десницата подмени Свободата с подчинението на човека на „изискванията на пазара”. Според десницата, не икономиката съществува, за да обслужва човека, а точно обратното – човекът съществува, за да обслужва икономиката. От полезен инструмент за постигането на добър живот, пазарът бе превърнат в господар на човека. Категорично отказваме да приемем превръщането на свободните хора в обслужващ персонал на този пазар. За нас именно човекът, свободният и достойният гражданин, е в центъра на проекта „Обединена Европа”. Това положение е залегнало дори в Лисабонския договор, но управляващата десница удобно го забравя.

Десницата подмени Равенството с възстановяване на феодални по същността си отношения на неравенство. Разликата в доходите е нечувана, поне от края на 19-ти век насам. Свръх-богатите не връщат нищо в общността, защото им е дадена възможността да не плащат данъци изобщо, криейки се зад офшорни фирми. Разликите по отношение на властта заплашват да стигнат до средновековни мащаби. Докато „върховете” концентрират все повече власт – и все по-успешно се измъкват от контрола на гражданите, „низините” губят и власт, и права. Именно усещайки опасността да бъдат върнати към статута на крепостни селяни, в последните години европейските граждани непрестанно излизат на протести срещу управляващите елити.

Десницата изтръгна Братството от сърцето на европейската идея. А именно чувството за братство породи политиките на солидарност, довели до онова благополучие на гражданите на Европа, което беше пречупено от десните политики на затягане на коланите. Докато обаче гражданите послушно затягаха, свръх-богатите съвсем развързаха своите.

Изоставянето на базисните ценности на обединена Европа започна да отнема на европейците онова, което вече имаха. Нашият общ дом започна да става все по-несигурен, по-студен и по-мрачен. Под диктата на управляващата десница изгубихме Социална Европа. Европейските институции, доминирани десетилетия от ЕНП, се подчиниха на финансовия капитал, големите компании и парите, и загубиха доверието на европейците. Европа забуксува на различни скорости, без перспектива и без лидерство.

Точно в този момент, в който Европа беше отслабена отвътре, я заляха кризите: мигрантски вълни, неравенство, промени в климата, тероризъм и насилие. Отслабени, ние не можахме да реагираме успешно на тези кризи. Загърбили наследството на основателите на ЕС, вместо да се обединим в обща визия за по-добро бъдеще, допуснахме разделение, взаимни обвинения, крамоли и нарастващо недоверие помежду ни. Доминиращият пазарен егоизъм прерастна в социален и в национален егоизъм. Катастрофата „Брекзит” е само най-явният симптом на това състояние.

Жертването на базисни ценности в името на текущи печалби рязко изостри кризисните явления. Подчинението на цялото обществено развитие на „изискванията на пазарите” закономерно доведе до невиждана от поколения финансова и дългова криза. Обществата ни все още плащат социалната й цена, а по всичко личи, че се задава и следваща.

Задълбочаването на социалната пропаст

Световната банка наскоро обяви, че пропастта между бедни и богати в ЕС е нараснала за 15 години с над 70 процента: 10 % от най-бедните граждани на Европа са обеднели с още 7 %, а 10-те % най-заможни са станали с 66 % по-богати. Тези неравенства породиха протести и стачки в целия ЕС. От Брюксел до София исканията на работещите са едни и същи: достойно заплащане за достоен труд, равни права, по-високи пенсии, перспективи за младите.

Докато управляващата десница безпомощно набюдаваше разгръщащите се кризисни явления, из Европа започнаха да бродят, за пръв път от поколения, мрачните пророци на омразата – крайните реакционери, националисти и ксенофоби. Само за няколко години фашизоидният език, със съответстващите му идеи, излезе от маргиналните сайтове и се настани на голямата арена на политиката. Омразата към другия започна да се опакована като израз на национално достойнство.

Това сме го виждали и знаем до какво ще доведе: всекидневно насилие и, в крайна сметка, антисемитизъм. В последните месеци, в някои европейски страни приближихме тази крайна спирка.

Имам честта да принадлежа към европейска нация, която по време на Втората световна война спаси евреите на своя територия от кървавите нокти на нацизма. Спаси ги всичките, 50 000 човешки същества. Ние, левите и прогресивни сили, няма да допуснем отново някоя народност, някоя група, да има нужда от спасяване.

В същото време, управляващата десница влезе в опасен флирт именно с пророците на омразата. Вместо да стъпи върху базисните ценности и така да намери силата да реши заливащите ни кризи, управляващата десница реши да спасява себе си. За да остане в управлението на Европа, десницата прегърна национализма и се опитва да легитимира цяла плеяда от крайни реакционери, националисти и ксенофоби. Развързана, легитимирана и позиционирана, крайната десница вече се прицелва в сърцето на европейската идея. Вместо общ дом, националистите предлагат разпадането на обединена Европа на национални държави, гледащи се изпод вежди през граници, опасани със стени и телени мрежи.

Мисията на левицата в Европа

Точно както след Втората световна война, мисията на европейската левица е да не допусне разделение и разруха, а да спаси европейското бъдеще.

Ние, социалистите, прогресивните и леви сили изградихме онази мирна и благоденстваща Европа, която днешната десница счупи. Наша е отговорността да спрем разпада и да започнем възстановяването. Ние сме от онази страна на барикадата, където е идеята за Европа, където са мечтите и правата на гражданите й, справедливостта, солидарността и надеждата. От другата страна са онези, които работят за разгръщане на национания и класов егоизъм, на разделението и популизма, на страха и обречеността.

Такъв е залогът на предстоящите избори. Това ги прави истински съдбовни за всички нас. Няма да допуснем да се случи широко рекламираният предстоящ триумф на национализма. Ще се борим за възстановяването на Европа и отново ще назоваваме нещата със собствените им имена. Експлоатацията ще наричаме експлоатация, войнолюбието – войнолюбие, омразата – омраза, бедността – бедност, беззаконието – беззаконие.

Европейският съюз не може да има бъдеще, в което се отнася към гражданите като към досадни молители; заменя свободи в името на недоказана сигурност; подменя демокрацията и върховенството на закона заради политическа стабилност; третира здравеопазването като стока, а не като основно право; вижда кохезионните фондове като инвестиции за големи компании; съди гражданите на базата на това колко имат, а не какво правят.

Затова сме убедени, че възстановяването на европейския проект задължително трябва да съдържа Нов социален договор за Европа – лява политическата платформа, която ще преобрази континента след изборите през месец май. Този нов договор е начинът да изградим наново нашия общ дом на основата на Свободата, Равенството и Братството.

Европа или ще е прогресивна, единна и солидарна, или няма да я бъде изобщо. На върха на копието този път е оцеляването на този красив проект и запазването на човешкото достойнство, свободата и социалните права на всеки един от нас.

Оригинала на публикацията можете да видите тук:

https://euobserver.com/opinion/144661

Над 1000 делегати от 54 държави, включително представители на 34 европейски партии, леви премиери, комисари, партийни лидери и актвисти се събират днес в португалската столица Лисабон, за да дадат старт на кампанията за Европейските избори през 2019 г.

По-късно днес се очаква Сергей Станишев да бъде преизбран за трети мандат начело на европейските социалисти, а в събота Франс Тимерманс да бъде утвърден за т.нар. Общ кандидат на левите за председател на следващата Европейска комисия.

240 журналисти от цял свят отразяват форума.

Конгресът на ПЕС ще направи силна заявка за следващите избори за Европейски парламент, като си поставя за цел левицата да има водеща роля при излъчването на следващата Европейска комисия.

Според лидера на ПЕС Сергей Станишев, има сериозен шанс на следващите избори ПЕС да обедини зад себе си широк прогресивен фронт, който да излъчи следващия председател на ЕК и да има водеща роля в разпределението на ресорите в следващата Комисия.

Конгресът на ПЕС ще приеме 8 тематични резолюции, които ще послужат за основа на изборния манифест на левите догодина, който ще бъде приет в Мадрид през февруари.

Премиери, партийни лидери и еврокомисари от семейството на социалистите се обединиха около необходимостта от реформа на европейската политика за миграцията на координационна среща, организирана от ПЕС. Тя се проведе непосредствено преди Европейския съвет, който днес и утре ще обсъди последните развития по темата с оглед на поставения срок от Европейската комисия за намиране на консенсус до края на Българското председателство.

„През последните дни в публичния дебат за миграцията се налагат две основни тези. От една страна виждаме категоричен отказ за проява на каквато и да е солидарност от държави, оглавявани от десницата. От друга, се лансира идеята за заместване на общоевропейския подход с двустранни споразумения вътре в ЕС, както и с трети страни.“ Това заяви президентът на ПЕС Сергей Станишев след срещата, в която взеха участие и министър-председателите на Португалия, Швеция, Малта, Словакия, Испания, Гърция и Македония.

„Позицията на премиерите от семейството на ПЕС е категорична – миграцията се нуждае от цялостно европейско решение. Идеите, които са на дневен ред в Европейския съвет, са поредните мерки „на парче“ и целят временно успокояване на страстите и отлагане на намирането на устойчив компромис. Това е от полза единствено за страните далеч от горещите точки по границите на ЕС, които не желаят никаква солидарност и преразпределение на бежанци. Този подход не само не решава проблеми, но и поставя в тежка ситуация държавите на първа линия, в това число България.“

Станишев коментира и предложенията за изграждане на центрове за настаняване на търсещи убежище извън територията на ЕС:

„Прехвърляне на отговорността на хипотетични трети страни, които всъщност нямат никакво желание за подобни сделки, е сякаш в отговор на вътрешнополитически проблеми в някои европейски столици, отколкото реален опит за намиране на решение. Рискуваме отново да поставим режими с противоречиви методи на управление в силна позиция по подобие на споразумението с Турция.“

„Ставаме свидетели на голяма злоупотреба от популисти и националисти по темата. Пристигналите мигранти през последните месеци са в пъти по-малко в сравнение с предишни години и настоящата ситуация няма нищо общо с картината от 2016 г. ЕС трябва да намери солидно и работещо решение сега, за да не изпаднем в ситуация, в която всеки е сам за себе си при възникване на нови кризи.“, добави в заключение лидерът на ПЕС.

В срещата участие взеха и: Антонио Коща, министър-председател на Португалия; Стефан Льовен, министър-председател на Швеция; Джоузеф Мускат, министър-председател на Малта; Петър Пелегрини, министър-председател на Словакия; Педро Санчес, министър – председател на Испания; Удо Булман, председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП; Федерика Могерини, върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност; Франс Тимерманс, първи заместник-председател на Европейската комисия; Марош Шевчович, заместник-председател на ЕК, комисар по Енергийния съюз; Пиер Московиси, комисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз; Карл-Хайнц Ламберц, председател на Комитета на регионите и други.

Левите правителства в Албания и Македония дадоха шанс на двете страни да получат дата за начало на преговорите за присъединяване към ЕС.
Пътят към членство в ЕС за двете държави е централна тема на координационната среща на левите лидери, която се провежда непосредствено преди Европейския съвет, 28 – 29 юни. В нея участват и премиерът на Македония Зоран Заев, както и гръцкият му колега Алексис Ципрас.
Срещата се провежда след като външните министрите на ЕС се договориха по-рано тази седмица, че преговорите трябва да стартират през следващата година.

Президентът на ПЕС Сергей Станишев заяви:
„Сериозните усилия на правителствата в Тирана и в Скопие да подготвят страните си за старт на преговорите за присъединяване към ЕС най-накрая дават резултат. Това ще бъде от полза не само за сигурността и стабилността на региона, но и за цяла Европа. “
По отношение на споразумението между премиерите Заев и Ципрас относно името на Македония, Станишев подчерта:
„Гордеем се, че успяхме да подпомогнем постигането на историческото споразумение между двете страни след дългогодишните спорове, включително и посредством домакинството ни на двустранни срещи между Зоран и Алексис, довели до резултат на лидерската ни среща миналия месец в София. Европейската левица е с тях по пътя им към помирението и очакваме споразумението да бъде финализирано така, че бариерите пред членство на Македония в ЕС и НАТО да отпаднат.”
ПЕС е политическото семейство, което винаги е подкрепяло европейската перспектива на страните от Западните Балкани, включително и чрез организиране на събития и срещи през последните години, с цел засилване на интереса към региона и на европейската ориентация на отделните държави.
По време на срещата Ципрас и Заев благодариха на ПЕС, на европейските комисари от левицата и лично на Сергей Станишев за подкрепата за постигането на споразумението за името.
В срещата участие взеха и: Антонио Коща, министър-председател на Португалия; Стефан Льовен, министър-председател на Швеция; Джоузеф Мускат, министър-председател на Малта; Петър Пелегрини, министър-председател на Словакия; Педро Санчес, министър – председател на Испания; Удо Булман, председател на Групата на социалистите и демократите в ЕП; Федерика Могерини, върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност; Франс Тимерманс, първи заместник-председател на Европейската комисия; Марош Шевчович, заместник-председател на ЕК, комисар по Енергийния съюз; Пиер Московиси, комисар по икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз; Карл-Хайнц Ламберц, председател на Комитета на регионите и други.

Партията на европейските социалисти ще издигне кандидата си за председател на ЕК на Конгрес на 7 и 8 декември в Лисабон. Президиумът на ПЕС в Рига, Латвия, реши номинациите да станат ясни до октомври 2018 г., като всички партии-членки могат да участват в прозрачен и демократичен процес по избор на кандидатите.
Ако двама или повече кандидати са получили достатъчно подкрепа, тогава те ще участват в прозрачен процес на селекция от страна на всички партии-членки, който ще завърши чрез Европейски изборен ден на ПЕС (PES European Election day) на 1 декември 2018 г.
По време на Конгреса през декември ще бъдат обявени резултатите от избора и общият кандидат на социалистите за председател на ЕК.

Президентът на ПЕС Сергей Станишев заяви:
„Доволен съм от днешното решение всички партии-членки на ПЕС да участват в процеса на номиниране на общ кандидат. При повече кандидати ще има пряко състезание между тях и открита финална селекция. На последните евроизбори ПЕС даде шанс на гражданите да избират директно председател на ЕК, като предложи процедурата за общ кандидат, вместо той да бъде посочван при закрити врати от лидерите на Съюза. Горд съм, че днес ние правим още една крачка напред – нашият общ кандидат ще бъде издигнат след мащабно вътрешно състезание.“

Процедурата по избор на общия кандидат е приета след почти една година работа и дискусии в рамките на специална работна група, председателствана от ковчежника на ПЕС и бивш ирландски министър Руари Куин.
Бъдещият общ кандидат на ПЕС ще има думата при финалното разписването на манифеста на партията за предстоящите избори за ЕП, който ще бъде приет през февруари 2019 г.
„Щастлив съм, че такова важно решение като общата процедура бе взето тук в Рига, при домакинството на най-новия член на ПЕС – партия „Съгласие“. Всички – и малки, и големи партии – демократично можем да направим своите номинации за общ кандидат“, заяви кметът на Рига и лидер на партия „Съгласие“ Нил Ушаков. Партията му, която миналата година бе приета в ПЕС, води в проучванията за предстоящите избори в Латвия през октомври.

Премиерите на Македония и Гърция Алексис Ципрас и Зоран Заев дойдоха заедно на подготвителната среща на ПЕС преди разговорите на върха ЕС – Западни Балкани в София.
„Срещата в София е историческа за разширяването, защото е първата подобна инициатива след 2003 г. Позитивното развитие на преговорите между Гърция и Македония дава нова надежда, че процесът на присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС набира скорост. ПЕС винаги е подпомагала усилията на двамата премиери в тази посока. И Заев, и Ципрас показват лидерство и желание за намиране на достойно решение и за двете страни. На нашите срещи те имат подкрепата на европейските социалисти и изградиха взаимно доверие. Навядам се съвсем скоро да видим резултат.“, каза президентът на ПEС Сергей Станишев, домакин на срещата.
Премиерите-социалисти Антонио Коста на Португалия, Джозеф Мускат на Малта също дойдоха на срещата, към която по късно се присъедини и премиерът на Албания Еди Рама, също от семейството на ПЕС. Лидерът на групата на социалистите и демократите в Европарламента Удо Булман, външният министър на Люксембург Жан Аселборн, министри, високопоставени лица, лидери на партиите-членки на ПЕС от ЕС и Западните Балкани участваха в разговорите. Председателят на БСП Корнелия Нинова също присъства на срещата.
Откривайки дискусията Сергей Станишев заяви:
„Радвам се, че министър-председателите на Гърция и Македония са тук заедно, и съм горд да поздравя двете правителства за напредъка, който постигат в решаването на спора за името. ПЕС твърдо вярва, че бъдещето на Западните Балкани е в ЕС и че разширяването е част от дебата за бъдещето на Европа.“

Станишев добави, че усилията както на албанското, така и на македонското правителство трябва да бъдат насърчени от Европа и че Европейският съвет трябва да препотвърди позицията на Комисията, че Албания и Македония са готови за започване на преговори.
„Страните, най-близо до преговорите, са управлявани от социалисти. Те имат пълната подкрепа на ПЕС по време на подготовката си, заради куража да правят реформи и да търсят решения на дългоотлагани проблеми. В Македония премиерът Заев за 10 месеца успя да заличи всички вреди и националистически залитания, нанесени от консервативния му предшественик Груевски. Пример за това е Договорът за добросъседство с България.“, каза Станишев.
На срещата прогресивните лидери отново потвърдиха дълбокото си съжаление за решението на президента Тръмп да изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран. Сделката беше резултат от продължителни преговори с лидерството на ЕС, което донесе стабилност на света.
Лидерите на ПЕС заклеймиха кръвопролитието в Газа и призоваваха Израел и Палестина да положат усилия за прекратяване на продължаващото насилие. Всяко трайно решение трябва да се основава на директивата на ООН за Йерусалим като столица и на двете държави, подчертаха социалистите.

„Присъединяването към ЕС обаче не е лотария, от която Македония и Албания са спечелили. Те тепърва ще трябва да докажат, че изпълняват всички критерии за членство и тогава и само тогава могат да бъдат приети. ЕС обаче също трябва да демонстрира по-голяма ангажираност в региона и новата стратегия на Комисията е стъпка в тази посока – повече проекти и инициативи, повече свързаност, повече инвестиции. Специални адмирации заслужават усилията на Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини, която демонстрира стратегически подход и ангажираност с проблемите на региона“, добави още той.
„По отношение на Турция мисля, че Комисията можеше да използва по-остър и категоричен тон, както направи ЕП. Наистина, по редица въпроси имаме нужда от стратегическо партньорство, но подкопаването на демокрацията и пренебрегването на човешките права в южната ни съседка не могат да останат без последствия. ЕС е преди всичко съюз на ценности и принципи, а с това поведение Турция продължава да се отдалечава от Общността с големи крачки“, категоричен е Станишев.