УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
Искам да благодаря от сърце на всички вас – участниците в този и в другите панели, на присъстващите в залата, защото самият знак, че всички ние – хора от различни институции, с различни политически убеждения, политически опоненти в много отношения във вътрешния живот на страната, сме заедно днес е много символичен.
Бих казал, знак за надежда към българските граждани, че сме способни градивно, откровено да дискутираме европейското бъдеще на България. И че когато става дума за националния интерес, можем да намираме решения заедно.
Убеден съм, че тази дискусия е добър сигнал за българското общество и за нашите европейски партньори. Всички осъзнаваме, че живеем във време на тектонични промени, на огромна несигурност – както лична, за всяка страна в Европа, така и за ЕС като цяло.
Ежедневно се сблъскваме с проблеми като тероризъм, мигрантски вълни, растящи неравенства и хората изпитват несигурност, нестабилност. След референдума за Брекзит преди около година, за първи път се заговори открито дали ЕС ще оцелее. Убеден съм, че ЕС ще оцелее. Виждам много ясни знаци и своеобразно събуждане във всички страни, а това е силна преграда срещу разкъсването на Европа от национализми и национални егоизми.
Видяхме резултатите от изборите в Холандия и Франция. Те са важни знаци.
Но ЕС ще се промени, а ние като общество трябва ясно да го осъзнаем. От нас зависи дали ще се промени със или без наше участие. Дали ние ще бъдем активен фактор или ще бъдем само консуматори на решения, които ще вземат други.
Според последните социологически проучвания в цяла Европа сред близо 30 000 европейци (в това число и български граждани), те искат повече Европа в няколко направления:
Първо, сигурност – ЕС, който защитава гражданите си. Сигурност не само в класическия смисъл на думата, но и в социалния – лична сигурност, за семействата им, за работата им, социална защита.
Второ, координиране на икономическите политики и действия в европейски мащаб.
И трето, по-силно действие на ЕС навън. Защото ако не изнасяме мир, стабилност и сътрудничество, ще внасяме бежански вълни и несигурност в Европа.
Петте сценария, представени от ЕК, които започваме да обсъждаме днес са само началото на европейския дебат. Те са своеобразна топка, хвърлена към страните-членки. Комисията казва: думата имате вие – държавите-членки, които седите в най-важния орган – Съвета на ЕС. Каква Европа всъщност искате?
И този дебат набира сила, вече се заявяват позиции. Няколко големи държави заявиха предпочитания за Европа на скорости. Говори се открито за задълбочаване на интеграцията в еврозоната. Предлага се фундаментално преосмисляне на кохезионната политика, което крие риск за България.
Въпросът, който трябва да дискутираме днес и занапред е: къде сме ние? Като че ли не е много ясно, защото в последните години у нас дискусията за Европа се свежда само до еврофондове. Доколко бързо, добре и ефективно ги усвояваме и къде са ни проблемите. Но това е само малка част от същността на ЕС за България и за всеки българин.
Ние вече казахме, че не искаме Европа на няколко скорости и имаме всички основания да се притесняваме, че подобен подход може да раздели ЕС, а ние да останем в постоянна периферия. Но това не е достатъчно. Трябва да ясно да заявим какво искаме и какъв е нашият принос.
Предлагам да си поставим хоризонт до ноември – декември, когато ще започне официално институционалният диалог и в Съвета, след изборите в Германия и в други страни, да имаме ясна позиция – градивна за Европа и национално отговорна, консолидирана.
Има няколко основни принципа, които да следваме:
Да бъдем в ядрото, а не в периферията. Ние трябва да се стремим към пълноправно участие в интеграционното ядро на ЕС. Какво означава това? За мен едно от нещата, които трябва да постигаме с ясна стратегия и максимално външнополитическа активност е членството в Шенген. Защото това е пример за двоен стандарт към България и не бива да се примиряваме с тази действителност. Трябва да го кажем на висок глас, всички заедно. Втори пример – еврозоната – не че ще стане за един ден – но да имаме позиция искаме ли и какъв е хоризонтът. Нека настояваме за ясно установени, а не плаващи критерии за членството в еврозоната, за да знаем каква домашна работа имаме да свършим. Защото формалните критерии са най-малкият проблем. Ние лесно ги покриваме, но истинската пречка е липсата на достатъчна икономическа конвергенция на България с икономическото ниво на страните от еврозоната. Това означава национален план за нарастване на доходите, за повишаване на жизнения стандарт и за икономическа конкурентноспособност.
Откритост на форматите за по-дълбока интеграция в ЕС. Ако не постигнем това, може наистина да се раздели дълбоко, тежко, необратимо Европейският съюз. Не бива да го допускаме. Не бива да има изкуствени пречки пред желаещите да участват в по-дълбоки формати на интеграция, които съществуват и днес. Ние трябва да отдадем ясен приоритет на тежестта на общностните иниституционални формати. Където България без да член, присъства и взема решения съвместно с другите.
Отстояване на принципа за солидарност – много говорим за кохезионна политика и наистина има натиск тя да се промени, като реално увеличи различията между страните, вместо да ги сближи. Това противоречи на фундаментални принципи на Европа. Но когато искаме това, трябва да сме наясно, че солидарността е двупосочна улица, и България не може да се държи, както се държат Унгария или Полша, които казват: искаме десетки милиарди евро кохезионни фондове за нашето развитие, но отказваме солидарност по темата бежанци и мигранти. Няма как да ни разберат страните, които са донори в ЕС.
България трябва да има свой принос, не можем да бъдем само консуматори в ЕС. За мен това са няколко неща – външните граници и сигурността на Европа – имаме какво да дадем; Западните Балкани – знам, че през октомври – ноември предстои среща на високо равнище тук в София, Черноморският регион – имахме свои инициативи и според мен трябва в председателството да ги активизираме. Темата околна среда е най-може би политически най-неутралната тема, а засяга всяка държава около едно почти затворено море. Този принос може да се развие и по време на австрийското председателство като съотнасяне към Дунавската стратегия, и в румънското, които имат сериозен интерес.
Накрая резултат от дискусията, която започва в Европа за различните сценарии, сигурно ще бъде някакъв различен – шести. Ние като страна следва да имаме нашата визия. За мен основният дефицит на Европа е, че е станала прекалено много общ пазар, прекалено бюрократично задкулисна и неразбираема за гражданите. Тя се разглежда като наказателен инструмент срещу много страни и влияе на жизнения стандарт на хората. Това трябва да се промени. Нека помним, че ЕС е преди всичко политически съюз, а не пазар, съюз на нации, народи, които споделят общи ценности – демокрацията, равноправието, свободата, сътрудничеството – това са нашите ценности.
Като лидер на европейските социалисти искам да кажа, че ние ще настояваме уникалният за цял свят европейски социален модел да бъде възстановен, за да даде перспектива на всеки европейски гражданин в икономически и социален план за по-добро бъдеще. Тогава ще се справим със задачата да се възстанови доверието към ЕС и наистина да имаме солидарна европейска перспектива с достойно място на България в нея.
Благодаря ви за вниманието!